Аз вече взех да не ги отварям нейните мейли, направо ги трия, между нас да си остане. Знам, че е мега самотна, зверски просто, даже няма с кого да се скара, като се прибере. Знам, че не одобрява и моето огромно търпение с мъжа ми (казва, че съм станала като биволица), тя знае колко ми струва и как глухият ропот понякога надвиква и здравия разум, и топлата връзка, дето все още я има. Тя ми е много близка и аз на нейното рамо рева, ама откакто се разведе, нямам мира от нея – иска да си другаруваме както в студентските години, когато деляхме не само една квартира, ами и едно легло понякога, че и гаджета сме си менкали и заедно сме оплаквали (опушвали и поливали с алкохол) всяка една раздяла, независимо чия и с кого точно. Сега обаче го прекалява малко, иска да съм й нещо като Мадлен Алгафари на разочарованията от брака и от мъжете изобщо. Опитва се даже да ме накара отново да пропуша – от солидарност с нейните терзания и увереността, че и да не минавам покрай цигарите, пак ще се спихна, годинките няма да ми простят, щото добре съм си постлала с фасове пътя към онкологията.

Боже, отплеснах се, на sms-a й отговорих веднага и то уставно – aide dove4era v moto 4erpi6. Не бях уредила кой да заведе малкия на тренировка, ама да му мислят и другите вкъщи, не съм само аз. Има си той и брат по-голям, и баща. Само трябваше да извъртя лъжа за някаква уж служебна среща, нещо като късно интервю за рубриката „Моят живот“. Никакви угризения не изпитвам от такива лъжи – че на мен това ми е работата, да си говоря с разни хора и да трупам материал за списанието, а от тази моя приятелка с име на библейска блудница мога няколко броя да напълня все с истински сърцераздирателни истории. Като му дойде времето...

Няма я гадината, закъснява, както винаги. Защо все аз се държа като войник на поста си – казала веднъж осем, ще си скъсам задника да съм там поне пет минути предварително. Направо не мога да се понасям с тази неврастенична точност! Да седя и да се озъртам като обран евреин, да ме гледат нахакано пикливите сервитьорки и непрекъснато да ми завират в лицето мазното си меню. Че както и не пуша, направо съм една досадница, която е дошла да си убие времето на празна маса.
Докато се правя, че пиша sms, а в действителност си гледам часовника, Ени (така й викам, макар да носи името на библейска блудница, казах ви вече) влиза като товарен влак – с няколко чанти и достатъчно шумно, та да се обърнат и глухите към нея. От фитнес идвала, задръстванията и тра-ла ла. Като че ли аз летя по небето, не ходя по лайняните улици. И на фитнес не ходя, никъде, само седя и я чакам да си споделяме. Казвай какъв е зорът викам, че и вкъщи зрее веселба. Имам време колкото за едно малко и бягам.

А, ще бягаш, как ще бягаш, бе кака! Само ако знаеш – срещнах го, представяш ли си, срещнах го. И историята има продължение, трябва да го чуеш! Е, няма как, викам си, ще трябва да се слуша, очертава се ако не роман, то поне повест. Те сега модерните писателки така ги пишат – на един дъх, оттук малко, оттам малко, някоя и друга правописна грешка, превърната в неологизъм, и готово, чиклит му казват.
Дай да видим сега нашият какъв се заформя, питиетата пристигат с много лед, сигурно е бонус от заведението.

Значи, започва моята хубост и утеха, срещам го аз на фирмено парти. И той се хвърля към мен, сякаш вчера сме се разделили и той е копнял да ме види отново. Разцелува ме толкова силно, а аз нямам спомен да съм го виждала и насън, кака, представяш ли си! Е, оправда се, че ме е сбъркал, взел ме за друга, не бил си сложил лещите тази вечер. Смути се нещо, сащиса се. Няма нищо, викам му, беше ми приятно. А той извинявайте, та извинявайте, сякаш не ме е целунал, а ме е настъпил. По-късно обаче се завъртя край мен, а аз флиртаджийка обиграна, го бройкам и колкото повече го гледам този мъж, толкова повече ми завлиза – малко нисък за мен, ала отдавна съм спряла да ги меря, кака. Моят, голямата работа, нали беше 188 атлет и какво от това? Гадняр!

Чакай, спирам я, приятелката ми де, това съм го чувала, преговаряхме го скоро, карай нататък.
Ми нататък стана много хубаво, кака. Той се натискаше да танцуваме, аз се правех на недостъпна и не пусках онова педалче от „Човешки ресурси“. Умирахме от кикот с него, драхме се на караоке и после се повлякохме прегърнати към пиано бара. И онзи цъфна там след малко и изглежда си беше турил лещите, защото като ме зяпна, направо се задавях от погледа му. Гейчето се бройкаше с един още по-грациозен пич, та накрая се отмъкна на масата му. И тогава стана, каквото стана!

К’во стана, ма кака, викам си аз, ама не смея да гъкна. К’во толкова стана различно от друг път, та ме държиш тука да ти светя и да ти слушам историята, толкова подобна на десетки други? Да не би да се е оказал с два тоя пич с късогледите очи, дето така ти е взел акъла? Не го казвам де, да не мислите, че така ще огорча най-вярната си приятелка, Ени, дето с нея съм изкарала повече време, отколкото с когото и да било от мъжете в живота ми. Спа ли с него, чувам се да пришпорвам разговора. И падам под масата от отговора й: не, не спах. Че това не си ти, кака, що пропусна мъжа на живота си, или по-точно как разбра, че е той, и що ме занимаваш с цялата тая тегава история, след като не си направила най-важното, което може да се случи между един мъж и една жена, които се привличат и харесват и не знам още какво си там!

Че като побесня красавицата, че като позволи на звяра у нея да се надигне: ти слушаш ли ме какво ти говоря, или изобщо не си тук, а си при твоя там, да му вариш чорбичка и да му духаш под юргана! Не чуваш ли какво ти казвам – да, правихме секс, най-върховния секс, който можеш да си представиш ти с твоя мизерен опит. Ама не спах с него, не спах! Ти си много тъпа, щом не правиш разлика между едното и другото!

Ох, май наистина ще пропуша след такова развитие на разговора. Не била спала тя, само секс била правила! Добре, викам, не се дръвчи, поръчай по още едно и думай да видим...
Ама подред, нали, успокоява се овцата отсреща (не се стряскайте, аз така си викам на девойките, които обичам) и продължава, примлясвайки. Та-а, в природата празно няма, в пиано бара пък съвсем, нали за това ходим там. Зоркото око на минутата се намърда на топлото местенце, освободено от ресурсния педал. И няма извинявай, може ли, няма нищо. Поднася ми запалката си, а под масата протяга крак между моите. Заедно с това ми казва – никога не можеш да се сетиш какво... Омъжи се за мен, ми казва, още сега, още тази нощ. Аз ще падна от смях и му викам, чакай, пич, дай да отложим за утре, че сега длъжностното лице сънува, че участва в Мюзик айдъл и сигурно се опитва да пее насън.

Пък и няма да е зле да ме видиш на дневна светлина, може би ще си оттеглиш предложението. Не, вика онзи смахнат тип, аз веднага те познах и целувката ми не беше по погрешка, а защото наистина те познах и те харесах и те пожелах; цял живот съм те чакал. Не зная само дали този младеж, дето си отиде, не ти е гадже или нещо по-така, дали не обърках нещо с него. А аз ще умра, разбираш ли, кака! Изтрезнях на минутата просто, започнах да се щипя, за да се събудя. Защото държи ръцете ми, гледа ме в очите, търси устните ми, кълне се, че аз съм жената с главно Ж за него, че след като ме е срещнал, няма да ме изпусне. Разтапя ме, ще изтека направо, като принца от приказките се представя някак си. И усетил, че е на прав път, поръчва такси, плаща сметката. А аз дори и за пред себе си, не за пред хората, не мога да се поопъвам. Харесвам го, та чак ме боли, дяволите да ме вземат! Вървя подире му като хипнотизирана и през ум не ми минава, че може да е някой извратеняк, дето не само ще ме изнасили, а и ще ми откъсне главата ей така, заради едната идея, какво ли не съм чела по книгите и по криминалните хроники. Ама на, коленете ми безволни, краката ми стъпват един след друг след него, до него, с него. Дето го срещнах само преди няколко часа...

Изнесе ме на ръце от таксито, не че бях мотана и с обувките, дето ми смляха краката, ама много ми хареса. Сетих се, че освен тате, никой не ме е носил на ръце, бившият ми кръста си пазеше дори и на сватбата, че бил нещо повреден от спорта. В главата беше повреден, не в кръста, ама карай, бърка човек.

Кака, нямах време да се огледам къде ме въведе, по-точно внесе, тоя змей. Направо на леглото без никакви увертюри се озовах. И не се дърпах, а го оставях да ме разсъблича, да ме гали, да ме целува. И да ми говори – само веднъж ме попита дали го харесвам, през другото време повтаряше колко много той ме харесва, как обожава всяка частица от мен, колко много го възбуждам. Не ми дремеше, кака, че го правим на запалена лампа, че сутиенът и бикините не са ми комплект, че ще ми види целулита и грозните кокалчета на краката. Целуваше пръстче по пръстче и на всяко едно казваше, че го обожава. Бях като омагьосана и само повтарях да, да, да, на какво точно казвах да, не си спомням. Страхотен любовник! Побърка ме по всички възможни начини, знаеш ги. И поиска да остана с него. Не само тази нощ, то каква нощ, навън беше се зазорило, ами завинаги. Ама не посмях, да ти кажа, нито тогава посмях, нито по-нататък. Защото той ме търси, гони ме, иска ме. Иска да ми пренесе сам багажа от шибаната квартира, дето пак й вдигнаха наема. У тях, да знаеш само какъв му е апартаментът, над Южния парк, с тераса към реката с дърветата. Пред олтара иска да ме заведе, схващаш ли? Да ме върже, да не му избягам. И деца иска, настоява да не слага презерватив, ама не знае за спиралата... Направо не е истина! А аз не смея да се отпусна, кака, до ден днешен не съм оставала с преспиване у тях. Колкото и да е късно, ставам и си тръгвам, той ме придружава и в таксито до самата врата на шибаната квартира ме изпраща... Обичам го, кака, не искам да го загубя този мъж, ама не зная и как да остана с него, разбираш ли! Страх ме е, че остана ли, ще ми се развали магията, хубавото ще ми се разсипе и пак ще си остана ей такава на – жадна...

Усещането за нереалност се засилва от музиката, която сякаш е по поръчка – на кого ли хрумна да пусне Find me somebody to love точно в този момент, ние ли излъчваме такова настроение, та някой го долови и му отвърна... И третата ми чаша вече е празна, ще трябва да намокрим отново слушателския талант.

От какво те е страх, питам, озъртайки се за сервитьорката, която от известно време спря да прелита, трасирайки пътя между масите с връткавия си задник. Нали за това се борим всички – да има някой да ни обича, да ни дава сигурност, да ни разбира? Казала ли си му всичко, той казал ли ти е защо е сам, защо тебе е чакал, защо макар и по-млад, иска на теб да направи бебе, а не на някоя, дето казва времето по телевизията? Въодушевлението на Ени се оттича, сянка се настанява в очите й. Мда-а, ковнала съм я право в десетката, казва. Той я възприемал като картина, като тези, дето водят тъпите телевизионни игри – свежа, засмяна, изтупана и винаги готова. Не я е виждал такава, каквато е всъщност – сутрин, една остаряваща жена, далеч от съвършенството на моделите. Ами проклетия синузит, жали се приятелката ми. Ти поне знаеш какво е да ти е задръстен носът и да хъркаш като животно, кака. И лош дъх да имаш, и да ти прокапва цивката в сюблимен момент. Кой мъж ще те харесва такава, кой ще те търпи? Страх ме е, че като ме види с лигата, протекла на възглавницата и засъхнала на брадичката ми, ще се отврати и няма да звънне повече. Иска ми се по-дълго да остана в тази приказка, това е. Затова ти казах, че не съм спала с него и това си е самата истина.

Ох, малоумницата ми! Иде ми да я погаля по тиквата проста, да й избърша носа и треперещата долна устничка. (И да си поръчам още едно, естествено.) Това било то, мястото, дето е заровено кучето! Да спя или да не спя, като един Хамлет същи да си блъска кокошия мозък, милата. Ми спи бе, кака! Ако е човек и наистина те обича, както ти се кълне, то не е само заради ролята, която му играеш – Саманта ли, Кари ли, де да те знам на каква се правиш. Не съм ти казвала сигурно, ей за това спане само не е ставало дума в разговорите ни, иначе секса го обсъждаме през ден, но като се разсърдя на мъжа си и се преместя да спя в друга стая, той не намира покой, преди да ме убеди да се върна, понякога дори и на ръце ме е пренасял в общото ни легло. Не за да правим сдобрително онова, двугърбото животно, не, а просто да спим заедно.

Ей, овцо, ти ме накара да артикулирам, че спането заедно на двама души е израз на доверие и обич. Не сексът, признанията, сълзите на рамото, а именно спането, да, съня имам предвид, сънчо от горица, дето му вика малкият. Защо ли пък когато някой иска да разбере дали си стигнал с някого до край, пита не друго, а спа ли с него? Не е ли по-важно другото – дали сте имали интимна близост, т.е. дали сте го направили? Е и да сте го направили, к’во от това, чук и бег, дето викаше един победител в Сървайвър. И да не сте си изиграли перфектно персонажа, много е забелязал другият, изпаднал в своя си екстаз и оргазъм. Защото, признай си, не можеш да се държиш естествено, когато знаеш, че те наблюдават, дори ако наблюдателят си ти самата. Ами не можеш дори пред себе си – оглеждайки се в огледалото, да си бъдеш ти. Можеш донякъде, ама веднага се взимаш в ръце и се правиш на такава, каквато ти се иска да бъдеш, каквато ти се иска другите да те възприемат – яката мадама, неуморната веселячка, приказната красавица, секси гаджето. Ами той бе, кака! Що не го погледаш него, като се отпусне в прегръдките на Морфея – нали и той няма да е същият като от пиано бара щедрия влюбен Ромео. Може да научиш още нещо за него в това му безпомощно състояние и то да не ти хареса, да ти развали филма. Може да говори насън, може да е някой пръдливец или да се поти като болно прасе, тогава ще сте квит и със синузита, и без него. Всъщност това може да се окаже супер повод за смях и веселие – дето се вика, на компромиси и чувство за хумор се крепят връзките между мъжа и жената. И на спане в едно легло. Айде да допиваме и да ходим да си спим при мъжете! И утре ми кликни, чу ли!