Яйцето за Мануела е географската карта на света, то е нейната авантюра, нейната терапиЯ, нейното спасение и нейната битка с правилата, които са създадени от скуЧните хора.
Яйцето е съвършената форма на нейната обиЧ към живота и на нейниЯ протест срещу условностите му.
Мануела е на 34 години, с момчешки подстригана руса коса, с шестгодишни трапчинки на бузите, с очи на тристагодишна магьосница, която знае всичко за прераждането. Яйцата засега са 15 на брой и върху всяко от тях Мануела е разказала приказка.

 

Вижте колко е просто: вземате едно гъше яйце, натрошавате на песъчинки цял куп пъдпъдъчи, кокоши и гъши яйца и с върха на една игла, потопена в лепило, инкрустирате песъчинките така, че да нарисувате картина върху гъшето яйце. Необходимо време: 2-3 месеца за едно яйце, ако имате ината на Мануела да работите по 7-8 часа на ден. Необходими инструменти: игла, часовникарска лупа и търпение.
Яйчените приказки на Мануела изглеждат толкова съвършени, като че ли някаква сила движи ръката й (да, така е, кима тя, има сила, която движи ръката ми). Засега не е известно някой друг в света да се занимава с подобно изкуство. Смело казвам изкуство, защото съм убедена, че не е хоби. В хобито човек излива малка част от себе си, в изкуството - всичко.

 

Само че Мануела не иска да показва своето изкуство никъде. Много хора - приятели, галеристи и изкуствоведи, са я увещавали да покаже яйцата на изложби или в някоя галерия. Мануела отказва: "Не ги правя, за да ги показвам. Пък и си мисля, че няма да ме разберат. Хората винаги са ме предпочитали в менюто си."
Ако разгледате под лупа яйцата на Мануела, ще видите, че "рисунките" съвършено следват овала им. Ще видите странни пейзажи или старинни градове с кули, църкви, птици и риби, фантазии и богатство от цветове, които никога не сте подозирали: има яркосиньо ("то е от черупките на неми гъски"), има розово като от шекерена пръчица, морскозелено, карамелено.

 

Когато вземе в ръка крехкото яйце, човек неминуемо си задава въпроса: защо все пак Мануела посвещава изцяло времето си на яйца?
И отговорите могат да бъдат много и различни. Ето ги.

ЯЙЦЕТО КАТО БУНТ

 

Мануела винаги е обичала да провокира хората. ("Обичам хората да ме изненадват, казва тя. Това е главното ми изискване към тях.")

С поведение, с облекло, с това, че никога и никъде не се съобразява с правилата, но без да бъде натрапчива, арогантна или презрителна, тя просто е такава, каквато е. Общува само с хора, които харесва. Подарява яйца само на хора, които обича. Била е фотомодел, без да се взема насериозно. С прочутата си снимка на голото русо момиче, уловено от обектива в полет, варненският фотограф Гаро Кешишян спечели известност и награди.

Момичето е Мануела. Играла е дълги години тенис на корт. ("Hа тренировките бях най-добрата, но когато трябваше да се броят точки - край.") Навсякъде и винаги, когато трябва да се състезава и да се броят точки, Мануела се отказва. Не защото се страхува. Защото не приема това правило №1 - яростното състезание, по което се развиват светът и хората.

Работила е в куклен театър, правила кукли, в галерия, като чиновничка. "Усетя ли примката на правилата - бягам. Не мога да живея в колектив, казва Мануела. За мен от решаващо значение е дали вярвам, че това, което правя, е стойностно и дали ми е интересно. Ако не ми е интересно, ставам и си тръгвам."

Възхищава се на Майкъл Джордан. "Tой не се съобразява с правилата, той е личност." Не иска да приеме общоприетите идоли. "Харесвам Ван Гог, докато не започнат да наддават за платната му. Но по принцип харесвам занаятчиите повече от художниците."

ЯЙЦЕТО КАТО СПОМЕН

 

Много приказна тъга има в спомените на Мануела за детството й, макар че е било безгрижно - в Провадия при баба и дядо, с много любов и без ограничения. На 7 години се премества при майка си във Варна, тя е акушерка. Баща й е работил в Германия, в концерна "Мерцедес". Вече има собствена фирма в Германия.

"Тръгнах ли на училище, започнах да боледувам - непрекъснато." Спомня си, че в училище са я порицали за рисунка, на която човечето й било с един крак. Баба й се дигнала и отишла при учителката: вие не виждате ли, че човечето просто е подвило крака си, попитала тя? И до днес Мануела получава безрезервна обич и подкрепа от нея. "Искам винаги пълна и безрезервна подкрепа и обич. Човек не може да бъде обичан заради това, че е успял в нещо."

Един брак е зад гърба й. Приятелите й се броят на пръсти. Питам я как се разделя с миналото си. "Че кой се разделя с миналото си?", учудва се Мануела. Искам да кажа, дали можеш да прощаваш, или не, поправям се аз. "Виж, животът е една тетрадка, от която някой друг къса листата."

Вярва в прераждането. Харесва началото на века - това е времето, в което би живяла, ако може. ("Всъщност при нас векът, който си отива, още не е настъпил" - на бузите й се появяват трапчинките.)

 

Мануела лекува невидими рани в душата си. Скъсаната връзка с родителите? Жаждата за любов, удавена в един брак? Разбитото в стената от безразличие и отхвърляне желание да бъде различна? Яйцата са само част от терапията. "Имам своите тайни ритуали. Всяка цигара е ритуал например.

Позволявам си точен брой цигари в точно време на деня. Денят ми се изнизва тук, в къщата в квартал Виница, много рядко ходя до плажа, за да събирам миди, корени, неща с необичайна форма. Годината ми е равна на пет нарисувани яйца. Най-трудно преживявам края на есента - тогава се сменя цветът на морето и на небето."

Мануела винаги е била в битка с демона на скуката и човешката глупост. Но по-страшни са били демоните в самата нея. Успяла е да ги пребори - с помощта на лекари и на собствената си воля.

"Мислех си, че ако притежаваш нещо, то ще промени живота ти. Сега съм убедена, че материалните неща не променят живота."

Библиотеката й е другата част от терапията: всичко от Труман Капоти, "Изгрява слънце" на Хемингуей, книгите на Скот Фицджералд, ("Всъщност харесвам го повече заради начина му на живот, затова, че е живял по собствени правила, превземайки живота."), Лилиан Хелман…

Мануела говори образно и точно, в думите й прозира чувствителност и емоционалност, нешлифован и затова истински интелект, усещане за нещата и за детайлите, в които е същинският живот.

ЯЙЦЕТО КАТО ИЗКУСТВО

 

Продължавам да настоявам: това, което прави Мануела Панайотова, е изкуство. Защото е необременено от занаятчийски хватки и клишета, защото можеш да го държиш в шепа и да мислиш колко необятен е светът, колко различни са хората и колко е важно да бъдеш уникален, да можеш да виждаш през сивите пластове на всекидневието и през мътната пелена на правилата свят, невидим за човешките очи.

Да се усещаш като тревичка върху дюните и като сила, която може да укроти морето. Благодаря ти, Мануела, че ми подари това усещане!