текст михаела петрова

Приказките, които са ти чели всяка нощ преди заспиване - "Пепеляшка", "Снежанка", "Спящата красавица"- са причина да си създадеш илюзии за съвместния живот. Внушили са на невинното ти детско съзнание, че като пораснеш, няма начин да не срещнеш принца, с когото да преминеш девет планини и да заживееш в романтично блаженство.

Аз обаче не съм много сигурна, че Пепеляшка е виновна за всичко. Пък и финалното изречение "И те заживяха щастливо за вечни времена" не дава указания за това какво е направила Пепеляшка, когато принцът е започнал неволно да вади и слага венчалната халка на пръста. Нещо, което години по-късно последователите на Фройд ще категоризират като белег за катастрофа в емоционалния свят на семейството, като желание за свобода и бягство от оковите.

Така или иначе, малко хора живеят в приказки (или поне аз не съм ги срещала). Но повечето назовават "приказка" именно прелюдията към съвместния живот. От там нататък трябва да се живее с голяма доза здравословен реализъм - досадната смесица от напрежение в работата, финансов стрес, непрестанните изисквания на семейството, грижата за външния вид и т.н. Често всичко това върви ръка за ръка с изстиването на чувствата. Изведнъж констатираш, че без да се усетите, сте се превърнали от любовници в съквартиранти. Не е задължително такива връзки да се разпаднат, често си казваш: "Нали сме заедно, животът не е приказка, а бракът не е само секс". Но продължаваш да се чувстваш малко конфузно, че хем някой диша (и хърка) в тъмното до теб, хем се чувстваш отчаяно самотна. Това обърква - знаеш, че нещо се е променило, но не можеш да го назовеш и стоиш вцепенена. Именно това състояние психолозите наричат "емоционален развод".


понякога разводът започва със сватбения марш

Парадоксът е, че емоционалната раздяла често върви ръка за ръка със загубата на емоционалната ти и социална независимост. В най-хубавия период от връзката, ти излизаше с приятелки на пазар и на кафе и не спираше да говориш за него. Сега им казваш, че си заета и седиш до него, докато той гледа футбол. Нищо, че мразиш футбола. Някои двойки започват да преживяват емоционален развод седмици след като заживеят заедно. "Това е така, защото инстинктивно повтарят моделите на поведение в семействата, в които са възпитани", смятат психолозите. "Не са били свидетели на истинска връзка между родителите, а главно на нещо от типа на "партньорско споразумение по отглеждането на децата и скърпването на бюджета". И са научили само най-тъжната част от партньорството - често навикът да си с някого се оказва много по-силен от любовта.

Ако не искаш повече да си затваряш очите, ето ги - черно на бяло - симптомите на емоционалната раздяла:

чувстваш се много по-самотна, отколкото когато наистина си била сама;

прекарваш свободното си време с него, но имаш чувство, че той те приема, сякаш си му дадена даром, като подробност от пейзажа, която много не го вълнува, нали си е там;

все по-рядко правите секс, а когато това се случва, не се целувате много;

нямаш желание да скъсаш с него, обичаш го, но не си щастлива;

разговаряте малко и то предимно за битови и организационни неща;

все по-често си казваш: "С всички връзки е така, не бива да се оплаквам";

романтичните първи три месеца ти се струват като преживяване от друго измерение.

Наистина всекидневието има това неприятно свойство да претопява връзката. В никакъв случай не е лошо да имаш някой до теб в скучните делнични дни, ако все още сте свързани емоционално. Но би било ад, ако сте попаднали в черната дупка на емоционалния вакуум.

Следващата фаза на емоционалната раздяла е опит за излизане от вцепенението чрез серия от спорове и недоразумения. Моя приятелка, минала през този ад, каза: "Бях много депресирана и объркана. Безкрайните ни караници понякога преминаваха в изблици на обич, бурен секс и вкопчване един в друг. Казвах си нещо от сорта "щом се караме, значи се обичаме" и често предизвиквах скандалите съзнателно. Постепенно това ни отчужди още повече, изживяхме две кошмарни години преди да се разделим. Ако още в началото си бяхме казали нещата в очите, сигурно щяхме да си спестим много огорчения и може би да останем приятели".

Добрата новина е, че емоционалният развод не е безнадеждна ситуация. Приеми я по-скоро като сигналната лампичка на автомобилното табло, която показва, че горивото е на привършване. Нали не би оставила колата си на пътя, вместо да свърнеш към първата бензиностанция? Може би мислиш, че си опитала всичко, може би си уморена, депресирана. Може да не ти е хрумнало, че този път проблемът не е в бензина, а в маслото, образно казано.

Или че можеш да запазиш всяка връзка, която си заслужава спасяването. Стига да не забравяш, че промяната трябва да започне от теб.

Намери специфичния проблем Не стреляй напосоки. Дай си сметка кое в твоето поведение е довело до емоционалния крах. Може би имаш нереалистични очаквания за връзката, или стари емоционални травми са повлияли на поведението ти. Може би даваш прекалено много, може би изискваш твърде много, или твърде малко. Може би си свикнала връзките ти да стигат дотам и приемаш емоционалния развод като нещо типично, нищо че не си щастлива. Дай си сметка защо си се влюбила в този мъж и в никой друг.

Кога може да очакваш, че ще настъпи емоционална раздяла?

когато си била привлечена от него само защото ти е изглеждал твърде секси;

когато си искала другите жени да ти завиждат;

когато си поставила началото на връзката си, предлагайки му помощ; Номерът ти е бил да му създадеш усещане за зависимост. Освобождаването от зависимост е критерият, който може да покаже дали връзката е здрава;

когато си започнала връзката, за да прекратиш депресията или да успокоиш егото си;

когато си започнала връзка само за да подобриш сексуалния си живот (и много скоро разбираш, че нищо такова не се случва);

когато си искала да се възстановиш от раздяла или ей-така, защото ти е било скучно;

когато си искала само да запълниш някаква празнота, да се домогнеш до обич или до някого, когото да обичаш.

"Дори и най-почтено съчетаните двойки в началото са били привлечени един към друг на принципа на взаимната експлоатация - секс, подслон или удовлетворяване на Аз-а". Това е тъжната констатация за партньорството според писателя Труман Капоти. И очевидно няма мърдане от схемата. Но почти всяка жена, попрехвърлила 30-те, знае, че ако тръгнеш от там, едва ли ще се радваш на дълго и щастливо партньорство. Освен ако междувременно не се случи нещо драматично. Не случайно често пъти изневярата дава нови стимули на брака.

Чак след като бъдеш напълно откровена със себе си, можеш да потърсиш неговите грехове. Дай си сметка какви са отношенията му с другите, обичат ли го хората, защо, каква е връзката със семейството му, какви са нуждите му. Имаш ли изобщо уважителна причина да се свържеш отново с мъжа, с когото преживяваш емоционален развод.

фокус със списъци

Психолозите съветват да си правите списъци с това, което той иска, това, което вие искате, и да си набележите стъпките за постигане. От опит знам, че да се увъртиш в списъци не е най-добрата идея. (В началото се депресираш, а после, когато видиш любовта, подредена в чекмеджета, ти е все едно). Не че има нещо лошо да се взимат решения, основани на анализа на ситуацията. Но когато става дума за любов и лични отношения, не очаквай да постигнеш щастие с подобни машинации.

Единствения критерий е дали се чувстваш добре, а не дали се държиш по начин, смятан за "правилен". "Приетото" поведение не винаги е в твой интерес. То рядко те прави щастлива.

Ако разсъждаваш по схемата: той ме прави щастлива, аз го правя щастлив, рано или късно ще кажеш: "Не знам какво стана, защо така охладняхме". Подобна нагласа предполага, че приемаш любовта като магическа пръчица, която вади гълъби от кибритена кутийка. Само че моделът не е взет от фокусничеството, а по-скоро от атомната физика - неговата любов не може да те направи щастлива, тя може само да отключи в теб способността за щастие.

обичай връзката си или я прекъсни

Знам, че ти се иска да има някаква рецепта. Но дори когато готвим по една и съща готварска книга, баниците ни ще станат различни. И все пак ето някои насоки, които могат да ти помогнат, ако искаш да опиташ да си щастлива.

Обичай връзката си, или я прекъсни. Говори за това как се чувстваш, припомняй му от какво имаш нужда и не приемай твърде лично факта, че той наистина не се сеща.

Не го карай да се чувства виновен, а съпричастен.

Не забравяй, че мъжете само привидно обичат слабите и беззащитни жени. Те имат сензори за силната жена и я предпочитат (защото инстинктивно знаят, че тя би дала силно и издържливо поколение), но държат тя непрекъснато да обяснява колко й е необходимо мъжкото им рамо.

Когато се скарате за нещо, не му припомняй стари грехове, карайте се само за конкретния проблем.

Имай предвид, че да не получиш това, което искаш, понякога е невероятен късмет.

Защитавай собствената си територия, но не с отвлечени феминистки теории, а с действия - собствена банкова сметка, имущество на твое име и професия, на която да разчиташ. За всеки случай. Това няма нищо общо с доверието, че няма да те остави на улицата. По-скоро ти дава лична яснота - него ли обичаш или това, което може да ти даде. И най-вече доказва, че обичаш себе си, а мъжете са подражатели. Ако се обичаш и те ще те обичат.