Личният живот като бойно поле 

Личният живот на Мадона винаги е бил огледало на нейната уязвимост и нейната сила. Любовите ѝ: от буреносния брак с Шон Пен, през британската естетика на Гай Ричи, до по-младите мъже в по-късните ѝ години, никога не са били просто романси. Те бяха епохи. Всяка връзка оставя отпечатък върху звука на музиката и визията ѝ. Но най-голямата ѝ трансформация не дойде от мъж, а от майчинството. Раждането на Лурдес и Роко, впоследствие осиновяването на децата ѝ от Малави разкриха една различна Мадона: закриляща, свирепо лоялна и дълбока. „Преди да имам деца, бях много егоцентрична. Но да бъдеш майка те променя из основи. Кара те да разбереш, че вече не си център на вселената.“ Въпреки това тя никога не позволи ролята на майка да изтрие жената и артиста в нея и отказа да „остарее грациозно“ според стандартите на обществото.

Бунтът срещу последното табу: възрастта

Днес, в ера, която все още се бори с ейджизма (дискриминацията по възраст), Мадона води може би най-важната си битка. Тя отказва да се скрие, отказва да облече „прилични“ дрехи и отказва да спре да бъде сексуално същество. За британската културна критика тя остава най-неудобната и същевременно най-очарователната фигура. „Най-противоречивото нещо, което някога съм правила, е да оцелея. Да остарееш в тази индустрия е грях. Но аз не спазвам чужди правила. Никога не съм го правила и няма да започна сега.“

Мадона не е просто поп звезда. Тя е институция. Жена, която разбра, че за да бъдеш незаменима, трябва винаги да си различна. Тя прегърна ролята на „другата“ – аутсайдера, провокатора, онази, за която се шепне зад затворени врати, – само за да влезе през главния вход на историята и да заеме кралския трон. И както самата тя казва с характерната си ирония: „Няма значение какво мислят за теб. Важното е, че мислят за теб.“