Танцът преди славата

Първоначално музиката отстъпва. Г-ца Чиконе е обладана от духа на Марта Греъм, кралицата на съвременния танц. Заради това и пристига в Ню Йорк. Получава стипендия към Alvin Ailey American Dance Theater, взема уроци в школата на Марта Греъм и работи с легендарната хореографка Пърл Ланг. Учителите ѝ виждат в нея необикновена дисциплина и почти агресивна отдаденост.

„Танцът ме научи на дисциплина… да се принуждавам да правя неща, които са добри за мен, дори когато не искам“, казва тя в ранно интервю от 1983 г. Ню Йорк я променя. Клубове като Danceteria, CBGB и Mudd Club се превръщат в неин университет. Там тя среща музиканти, артисти, драг кралици, фотографи, диджеи, хора, които живеят така, сякаш изкуството е въпрос на оцеляване. „Обичам да живея сред цялата мизерия. Това е вдъхновение“, казва тя тогава за Lower East Side. Преди да стане поп звезда, Мадона свири на барабани в групата Breakfast Club, водена от Dan Gilroy. После създава собствена банда – Emmy and the Emmys. Именно тогава започва да разбира, че не иска просто да бъде част от сцената. Иска да я контролира.

„Когато дойдох в Ню Йорк, бях танцьорка – разказва тя по-късно. – Така попаднах в музикалния бизнес.“ Още в началото около нея има нещо магнетично, смесица от невинност, сексуалност, глад и абсолютна увереност, че съдбата ѝ е различна. Журналистите от онова време я описват като момиче, което влиза в клубовете така, сякаш вече е звезда, преди светът да го е разбрал.

Тъмната страна на мечтата

Зад мита за „момичето с 35 долара“ има и травма. В ранните си години в Ню Йорк Мадона преживява сексуално насилие. Тя е нападната на покрив в Манхатън на връщане от репетиция. По-късно признава, че този момент я променя завинаги и я кара да изгради почти непробиваема вътрешна броня. Може би именно оттам идва и онова безмилостно качество в характера ѝ: способността да оцелява в индустрия, която унищожава повечето жени след няколко сезона. Десетилетия по-късно Мадона говори за онзи Ню Йорк почти мистично. „Това беше невероятно време – пресечна точка на поп култура и изкуство – казва тя. – Вечерях с Анди Уорхол, Баския и Кийт Харинг… това беше ежедневие.“

И може би точно там се ражда истинската Мадона, не в звукозаписно студио, а в нощните клубове на downtown Manhattan, сред хаоса, бедността и свободата. Момичето, което пристига като танцьорка, скоро разбира нещо фундаментално: че не иска просто да участва в поп културата. Иска да я пренапише. Когато през 90-те години Мадона издава книгата си Sex и албума Erotica, пуританското общество настръхна. Днес, от дистанцията на времето, виждаме това като акт на радикално себеопределяне. Тя отне правото на таблоидите да я обективизират, като се обективизира сама по своите собствени правила. „Аз съм силна, амбициозна и знам точно какво искам. Ако това ме прави кучка, окей.“