Отплаване към Датча 

Неслучайно именно по тези брегове възникват едни от най-ранните представи за връзката между здравето и начина на живот. В древния Книдос, разположен на края на полуостров Датча, лекарите разглеждат храненето, движението, почивката и околната среда като части от едно цяло. Здравето не се възприема като отсъствие на болест, а като състояние на хармония между човека и света около него. Колко модерно звучи тази идея повече от две хилядолетия по-късно.
Особено днес, когато wellness индустрията се е превърнала в многомилиарден бизнес, а хората пътуват по света в търсене на това, което древните са открили много отдавна – баланс.

По време на плаване към Датча морето предлага друга перспектива към този регион. От водата брегът изглежда още по-див и недокоснат. Малки заливи се редуват с каменисти склонове, а зад тях се виждат безкрайни хълмове. Тук отсъства драматичността на някои популярни средиземноморски дестинации. Всичко изглежда по-сдържано, по-естествено, по-малко заинтересовано да впечатлява.

С ухание на бадеми 

Полуостров Датча има онова рядко качество да създава усещане за откъснатост, без да бъде изолиран. От едната страна е морето, от другата – отново морето, а между тях остават малки селища, бадемови градини и безкрайно спокойствие. По тесните улички бугенвилии се спускат по каменните фасади, въздухът е наситен със сол и аромат на бадеми, а времето сякаш тече с различна скорост. Местните хора не изглеждат притиснати от часовника. Разговорите продължават дълго, кафенетата почиват в следобедния пек, а вечерите се разгръщат бавно и спокойно.

Същото усещане присъства и в местната кухня. Една от най-големите изненади на региона е колко леко може да бъде храненето, без да губи нито вкус, нито характер. Зеленчуци, диворастящи треви, риба, морски дарове, цитруси, бадеми и, разбира се

Царският цяр – зехтинът 

Зехтинът тук е повече от продукт. Той е част от културната памет. Около Милас маслиновите дървета оформят пейзажа от хилядолетия, а историята на местното маслиново производство и обработка достига близо осем хиляди години назад.
В една малка ферма за зехтин, скрита сред хълмовете, въздухът ухаеше на пресовани маслини. На входа те черпят с шот зехтин, някои кашлят от горчивината, други усещат дълбоката му природа. Дори десертът пристигна полят със зехтин и щипка морска сол. Всяка съставка изглеждаше част от  цяла философия за живота – такава, която поставя качеството пред количеството и простотата пред демонстрацията.