Още първата ù стъпка и първият ù жест на сцената стаяват дъха и въвличат във въртоп от емоции. Примабалерината Марта Петкова извайва образи, които красиво гравират душата. Танцуващата жена – в прекия и метафоричен смисъл – вдъхновява новата колекция на Liviana Conti, един от знаците на лукса в портфолиото на MDL. Това стана повод за великолепна фотосесия с Марта и дрехите на италианския бранд. 

Kрасотата ѝ, коронована от косите с цвят на избухнали огнени искри, е много повече от естетическа наслада, тя разказва истории. Последният ѝ фурор на сцената на Софийската опера е ролята на Елизабет Бенет в „Гордост и предразсъдъци“. Срещаме се с Марта Петкова в обедната ѝ почивка по време на репетициите за предстоящите спектакли от „Музи на водата“ на езерото Панчарево. Крехкостта и силата ѝ са в неподражаема хармония. Марта е есенция на образа на жената, вдъхновила La Danseuse – лятната колекция на Liviana Conti. Автентичната женственост, неподсладена, преминаваща с лекота от строгостта към приласкаващата топлина, ефирна и свободна – този тип жена е била във фокуса на бранда. Верен на италианската традиция и на философията за интелигентния лукс, той създава колекцията в характерния за марката дискретно декориран минимализъм, с перфектни кройки, детайли и тъкани.   

Марта, още при първото разглеждане на кадрите от фотосесията, видях как, следвайки движенията ти, дрехите на Liviana Conti изявяват по изключително красив начин своята чиста архитектурност и фина емоционалност. Усещам ги като твоя втора кожа. Ти самата как почувства връзката на тези дрехи с твоята танцуваща същност? 

Наистина прекрасни дрехи, в които открих себе си. Когато ги видях на закачалките, не бях сигурна доколко ще се чувствам комфортно в тях. В момента, в който ги сложих, усетих лекотата и свободата, която аз толкова обичам и на сцената, и в ежедневието. Така се вдъхнових от материите и от цветовете, че след снимките отидох в бутика, за да пробвам и други модели. При мен фокусът винаги е бил в работата. Моето ежедневие минава в балетната зала, спортно облечена. Рядко търся удоволствието да се почувствам истински женствена. Опитът ми с Liviana Conti ми донесе това удоволствие, като в същото време ме остави изцяло в мои води. Създаде ми много елегантно, много нежно усещане, каквато си мисля, че съм аз самата. 

Зад съвършенството в танца на сцената стоят желязна дисциплина, често и физическа болка. Ти самата си казвала „болката при нас не е фактор“, намеквайки за това, че е напълно пренебрежима в името на красиво изваяния чрез движение образ. Перфекционизмът в сценичния ти танц оказва ли влияние върху начина, по който танцуваш в живота – с хората, с отношенията, с обстоятелствата? 

Аз наистина обожавам това, което правя. Може би фактът, че съм зодия Козирог и няма нищо непреодолимо за мен, също оказва влияние. Изключително работлива съм и дисциплинирана. Нашето изкуство е много трудно. А на мен ми харесва да е много трудно. Това ме амбицира, провокира, предизвиква. Такава съм и в живота. Но отново на повърхността излиза лекотата. Хората общуват свободно с мен. Явно ги карам да се чувстват комфортно. Като ръководител на голяма балетна трупа това е много важно – да дадеш спокойствието, за да работят артистите по-добре. А какво ми е отвътре, само аз си знам. 

Имаш подкрепата вероятно на железен характер? 

Да, наистина имам железен характер. Винаги ще помня как след един спектакъл ме посрещна тълпа възторжени почитатели, които говореха колко съм нежна, крехка, грациозна. Тогава Никола Хаджитанев, моят балетен партньор, ококори очи и каза: „Радвам се, че хората го мислят, но аз знам ти всъщност каква жена си, колко си силна, колко сълзи си проляла в името на това съвършенство, каква проклетия имаш в себе си, за да си това, което си“. Смятам, че тази двойственост ме прави и толкова добра. Както и вечното ми недоволство и неспокойствие – още трябва, още, още. Ако си кажеш с доволство „аз го мога това“, спираш да се развиваш.