През цялото време усещането ми е като да не съм в Гърция. Дали защото едва в началото на 20. век всъщност островът става част от Гърция – непосредствено преди това е бил част от британска зона, а още преди това – като автономна критска държава е бил под османска власт. Или заради венецианската стилистика на сградите? Самият Хераклион пък е основан от араби, които превзели целия остров и го отнели от Източната Римска империя. След това 200 години от бурната му история минали под контрола на византийците. 

Храната определено е гръцка, с прекрасните меса на грил и пресни морски деликатеси. Има модерен прочит на средиземноморска кухня в по-изисканите ресторанти, но, разбира се, ще намерите и типични бюджетни таверни с експресно обслужване. Сладкарниците и пекарните изкушават с майсторски изпълнения и огромно богатство от модерен стил пастички, торти и десерти.

Прехвърляме се през планинските масиви в Ханя, уникална и през деня, и вечерта, със стилове от различни епохи. Може би точно тази пъстрота я прави така запомняща се. Венецианското пристанище с морския фар (легендата гласи, че е един от най-старите в света) и накацалите по протежение на залива ресторантчета с тераси са предпочитани по залез-слънце. Eдна от най-удобните точки за съзерцаването на небесния спектакъл е до бившата джамия – сега място за изложби и културни събития. Точно зад нея в цветните постройки ще откриете и панорамните тераси с барове и ресторанти. Набележете си някоя и резервирайте маса за вечеря предварително. Тук опитахме първокласно агнешко и фантастичен октопод на грил. Ще намерите и вкусни класики като пица и паста. 

Когато вече се стъмни, атмосферата с отраженията на светлинките от сградите и уличните лампи в морската вода също е неповторима. Задължително се качете на лодка по залез. Излизате извън Венецианския порт и го виждате от друга перспектива в открито море – още по-приказен. Направете си и дневна екскурзия до близките острови. Ханя е изключително богата на пещери и каньони. Плуване, гмуркане, безгрижие, ваканционно настроение. Вкусната храна вече я споменахме. Нещо друго трябва ли ви? 

Разбира се, че да! Плаж! Няма как да не стигнем до тюркоазените води на плажа Балос до Ханя и неземната красота на Елафониси (в превод – „Еленов остров“), който редица класации нареждат сред ТОП 10 плажовете в света). Синята лагуна на Балос е природна забележителност и запомнящ се феномен заради уникалните бял и розов пясък. Водите тук преливат в нюанси на синьо и зелено – завладяваща и зареждаща палитра за окото и ума. Еленовият остров, обрамчен от кристално чисти води и нежни розови дюни, пастелнорозов пясък и черни скални образувания, е като сцена от филм. Сигурно се досещате, че розовият цвят на пясъка се дължи на натрошените червени черупки на морските обитатели, които се срещат във водите тук. Имайте предвид, че в околността живеят редки животински видове и районът е част от „Натура 2000“, тъй като е убежище на морската костенурка карета. Разхождайте се из плитката вода пеша, за да изберете своето място за плажуване и плуване – огромно удоволствие е. 

На кратко разстояние от Елафониси е и манастирът „Панагия Хрисоскалитиса“. 

Плажът Превели в Ретимно също си струва. Тук река Мегалопотамос се влива в Либийско море – невероятна, грабваща дъха гледка. Пудреният бял пясък и кристалните води предразполагат към шнорхелинг. Цялото природно чудо е заобиколено от скалиста клисура с буйна зелена гора. Ако от нея се спускате по стръмната пътека към плажа, усещането е като да сте в същинска джунгла с тучна растителност и сенчести високи палми. До този плаж се стига и с лодки от Дамнони или Плакиас. Водният транспорт е на почит из целия остров, така че – ориентирайте се към него, където и да се намирате. Всякакъв вид плавателни средства може да се наемат самостоятелно или с капитан.

Оставям ви на плаж по ваш избор и усещането, че сте на гръцките Малдиви. Подгответе си добра слънцезащита, храна и напитки и може би чадър (не разчитайте да намерите на място, навсякъде са ограничени). Аз се отправям за излитане към летище „Никос Казандзакис“ и поредния запомнящ се залез на огромното оранжево кълбо, което е сякаш на ръка разстояние. Не съм пропуснала да си взема за вкъщи от „течното злато на остров Крит“, техния вкусен и лековит зехтин, който се научили да добиват преди 2500 години. Неслучайно днешните гърци са с най-ниско ниво на сърдечносъдови заболявания. Излитането е майсторски клас. От къса писта на крачки от морето. До следващия път, безбрежни плажове на Крит!