От ерата на минойските храмове, маниеризма и Ренесанса на Ел Греко, през романите на Никос Казандзакис, до лечебния зехтин в наши дни, Крит е гостоприемен с вкусна храна, безкрайни плажове и запомнящи се залези. 

Кацаме в Хераклион, столицата на Крит – най-големия от гръцките острови. Летището е миниатюрна постройка със суперкъса писта, досущ до морските води. Самолетът каца сякаш в морето. С настаняването в градския автобус ставаме свидетели на огромното залязващо червено кълбо, което се спуска над водата и близките хълмове. Крит е с планински релеф. Четох, че сняг се задържа по някои върхове чак до май. Още първите минути от пребиваването ни са паметни с гледката на това огромно слънце, което сякаш е толкова близо, че можеш да го догониш, преди да се скрие зад билото. Следващите дни ще се наслаждаваме на неземни залези от самия ни плаж. Романтика и безвремие. Плажът е мегаширок и дълъг, а вятърът е радост за сърфистите. Сутрин пробягвам половината от ивицата за 40 минути. Добре де, може да не тичам особено бързо, но плаж Амудара си е дълъг 7 километра – факт. 

От плажа директно се стига до самия Хераклион. Главният град на острова е кокетен, старата му част е неособено голяма, напълно достатъчна за щадяща вечерна разходка и набавяне на симпатични туристически сувенири. Някога закупен от Венецианската република като част от политическа сделка, и до днес градът пази много венециански сгради. Тук е родното място на Никос Казандзакис – най-важния гръцки писател и философ на 20. век, станал световноизвестен с романа „Алексис Зорбас“, екранизиран с Антъни Куин в главната роля под филмовото заглавие „Зорба гъркът“. Любопитен факт е, че Казандзакис не спечелва Нобелова награда. В същата година тя е присъдена на Албер Камю, който впоследствие коментира, че Казандзакис заслужава тази чест „сто пъти повече“. Писателят умира в Германия, но е погребан на родна земя, в малка градинка близо до бастион Мартиненго на Хераклион, там където е възможен безстрашният „критски поглед“. 

Във времената, когато тези земи са част от Венецианската република, също в Хераклион се ражда Гърка, прочут по цял свят като Ел Греко (прозвището е на испански, определян е като испански художник, тъй като след странстване по света и прогонване от Рим твори в Испания и умира в Толедо). Макар и заимствал от стила на Микеланджело, той си позволявал да коментира изображенията в Сикстинската капела. Това предизвиквало враждебността на най-видните интелектуалци на Рим и бил принуден да напусне града. Неконвенционалният му стил е описван като сливане на византийски и западноевропейски традиции. 

Недалеч от Хираклион е Кносос, най-големият археологически обект на острова, център на Минойската цивилизация и един от най-влиятелните градове на Средиземноморието. С името Кносос се нарича целият комплекс, както и царският дворец, в който са прилагани невероятни за времето си инженерни решения като водопровод, канализация, вентилация и отопление. Гибелта му бележи залеза на цялата Минойска цивилизация. За ориентираните в гръцката митология Кносос се свързва с името на легендарния цар Минос. Според легендата в околностите на двореца имало лабиринт (предполага се, че под лабиринт се разбирало самия дворец), дело на самия Дедал, в който живеел Минотавър. В епохата на класическата античност тук е било средоточието на култа към Зевс. Можете да стигнете с организирана екскурзия или с автобус.