„Никога не съм мечтала да играя вампир.“

Да играете вампир беше ли нещо, което винаги сте искали да направите?

Не, честно казано. Никога не съм била особено обсебена от вампирите. Знаех историята на Елизабет Батори – тя е доста известна фигура. Говори се, че е убила десетки млади момичета. 
Но филмът не е биографичен. Улрике използва тази фигура по-скоро като отправна точка за нещо много по-абстрактно и въображаемо.

Как бихте описали вашия персонаж?

Когато гледам филма, усещам, че героинята ми е като пратеник. Тя се движи от едно място към друго, сякаш търси някаква тайна. И носи един много голям въпрос – защо сме тук и накъде отиваме. Филмът всъщност е за смъртността и за идеята за безсмъртие.

„Не обичам предизвикателствата.“

Как избирате ролите си днес?

Не търся роли. Търся среща с някого – режисьор, артист, човек със силна визия. За мен киното и театърът са ценни само когато са много личен израз на някого. Затова е по-важно да срещна определен творец, отколкото да играя определен персонаж.

А търсите ли предизвикателства във филмите, в които участвате?

Не. Може би за зрителите изглежда като предизвикателство, но за мен не е така. Аз просто следвам хората, с които работя.

Ако някой ви предложи безсмъртие като на графиня Батори, бихте ли го приели?

Не знам. Това е въпрос, който малко ме плаши. Може би е по-добре изобщо да не мислим за него.