ЗАЩО СЕ ПОЯВЯВАТ?

Паник атаките рядко започват от нищото. В повечето случаи са резултат от натрупване и комбинация от фактори, които постепенно повишават чувствителността на нервната система. Достига се праг, при който се получава по-интензивна реакция. Мозъкът и нервната система влизат в режим „опасност, от която трябва да се предпазя“. 

Натрупан стрес и претоварена нервна система
Постоянното напрежение поддържа нервната система в режим на мобилизация, което постепенно изчерпва ресурса ѝ за регулация и я прави по-чувствителна към стимули и дори малки неща (мисъл, усещане или външен стимул) могат да задействат силна реакция. Паник атаката е „преливането“ на натрупаното напрежение.

Страх от телесните усещания
Нормални телесни реакции – сърцебиене, замайване или задух, са възприемани като нещо опасно. Това създава порочен кръг – страхът усилва симптомите, а симптомите засилват страха. С времето самото усещане става тригер за паника.

Потиснати емоции
Когато емоции като страх, гняв или тъга не се изразяват и не са „смлени“, те не изчезват, а се натрупват в тялото под формата на напрежение. Паник атаката често е начин тази енергия да се освободи.

Хормонални промени
Хормоните имат директно влияние върху нервната система. При определени промени тя може да стане по-чувствителна и реактивна – състояния като ПМС, бременност, след раждане или проблеми с щитовидната жлеза. Хроничният стрес също повишава кортизола, което допълнително натоварва системата.

Дефицити в организма
Някои дефицити могат да засилят тревожността и телесните симптоми. Магнезият е свързан с нервната възбудимост, витамините от група B и витамин D влияят и подпомагат нервната система. Ниските нива на желязо могат да усилят усещания като сърцебиене и слабост. Тези фактори не са единствена причина, но могат да усилят преживяването.

Кофеин, стимуланти и начин на живот
Кофеинът активира нервната система и може да предизвика усещания, подобни на паник атака. Когато системата вече е чувствителна, ефектът е по-силен. Липсата на сън и нередовното хранене също намаляват способността за регулация. Така тялото по-лесно влиза в състояние на тревожност.

ВЪТРЕШНИ ПРОЦЕСИ
Освен телесните и поведенческите фактори, често има и по-дълбоки вътрешни процеси, които правят нервната система по-чувствителна към тревожност, и паник атаките са израз на тази тревожност. Най-чес-
тите са: 
- Страх от изоставяне и несигурна привързаност: Постоянна тревожност, когато в ранните отношения е имало несигурност или липса на стабилно емоционално и физическо присъствие.
- Токсичен срам и усещане за недостатъчност: Когато човек носи вътрешно убеждение, че нещо в него не е наред, нервната система става по-чувствителна и дори малки ситуации могат да се преживеят като риск от отхвърляне или провал. 
- Прекомерна отговорност и нужда от контрол: Когато човек вярва, че трябва да държи всичко под контрол, за да е в безопасност, напрежението постепенно нараства, а паник атаката често е моментът, в който системата изнемогва под тежестта на този натиск.

* Важно: Ако преживявате тези симптоми, необходимо е първо да извършите консултации със съответните медицински специалисти, за да изключите възможни други причини. Необходимо е лекар да потвърди, че става въпрос за паник атака.