Споделяш, че романът е писан в моменти на хаос в живота ти, минавайки по нелекия път на преодоляването на онкологичното заболяване. Това „лечебен“ роман ли беше за теб, бягство от реалността? 

Не бих го нарекъл бягство от реалността, по-скоро беше начин да остана в нея. В моменти на хаос връщането към писането ми даде структура, посока и нещо, за което да се държа. Този роман не е за болестта, защото не исках тя да бъде центърът на историята ми. Исках да пиша за живота, за любовта, за избора, за емоциите, които ни правят хора. Ако има нещо „лечебно“ в него, то е, че ми помогна да си припомня кой съм, извън всичко, през което преминахме – както аз, така и най-близките ми. И може би точно затова вярвам, че  докосва хората, защото не е писан като бягство, а като търсене на истината. 

Диагнозата в какъв момент дойде и как съхрани себе си, научавайки я?

Диагнозата дойде в момент, в който животът просто се случваше. Повечето хора я възприемат като присъда. А тя не е такава, освен ако не ѝ позволиш да бъде. Животът е пълен с изненади и това беше една от онези, които те спират насред движението. Светът около теб продължава да се върти, хората вървят напред, а ти стоиш на едно място и просто наблюдаваш. Не защото искаш, а защото не можеш да направиш крачка, преди да разбереш какво всъщност ти се случва.

В този момент човек остава сам със себе си и точно там се решава всичко. Аз избрах да не се разпадам, не защото не ме беше страх, а защото осъзнах, че страхът няма да ми помогне. Съхраних себе си, като запазих вярата не само в изхода, а в това, че каквото и да се случи, ще намеря начин да продължа. Имаше дни на тишина, дни на въпроси, но имаше и нещо много по-силно – волята да не се предам. И може би това е най-важното, което научих – че човек не избира какво ще му поднесе животът, а как ще премине през него.

Защо избра писателския псевдоним Селин Кларънс?

Селин Кларънс се появи като усещане. Търсех име, което носи мекота, женственост и онази вътрешна сила, която често стои зад подобен тип истории. Име, което естествено може да съществува в свят като Париж, между любовта, киното и съдбата. С времето осъзнах, че това не е просто псевдоним, а глас – част от мен, която разказва по-интимните и емоционални истории. Този избор се оказа напълно естествен за някои от предстоящите ми романи, написани от първо лице в женски род. Селин Кларънс не просто стои зад тях, тя ги преживява.