Не е просто пъстра личност, а носител на светлина в дните ни – такъв е 27-годишният Цветомир Петков. Титлите републикански шампион по джудо, самбо, сумо и балкански по самбо са само фрагмент от разнородната му природа. Цветомир е писател с вече първи издаден роман – „Отровната ябълка“. Освен това е и сред най-талантливите ни коафьори и страстен пътешественик. И може би между или над всичко това на тази крехка възраст вече е преодолял онкологично заболяване. Но не очаквайте драматизъм в излъчването му. Напротив, срещата с Цеци е като лечебен мехлем за душата. Той е от онези тихи и усмихнати човеци, които носят неизмерима вяра в живота и сякаш неусетно успява да я прелее във всеки. 

Цецо, каква е връзката между спорта, книгите, креативната ти страна като коафьор и пътешествията?

За мен всичко това е едно и също нещо, просто изразено по различен начин. Спортът ме научи на дисциплина и характер. Книгите ми дадоха дълбочина и въображение, а коафьорството е начинът, по който изразявам креативността си в реалния свят. Колкото до пътешествията, те ми дават вдъхновение и разширяват погледа ми. Всички тези неща ме изграж-
дат като човек и ми помагат да разказвам по-добре историите си, независимо дали с думи или чрез работата си. 

Имаш три любими дестинации – Лондон, Париж и Бразилия. Да започнем с Рио де Жанейро, където има и красота, но и опасности – привлича те адреналинът ли?

Рио никога не ме е привличал заради адреналина, а заради контраста между красотата и хаоса. Там разбираш колко крехък и колко силен може да бъде животът в един и същи момент. Спомням си залеза на Ипанема, как слънцето бавно потъва в океана, а целият град сякаш спира за секунди. И точно тогава осъзнаваш, че животът не е само това, от което бягаме, а и онези мигове, заради които си струва да останем. 

Казваш, че Лондон отваря света на литературата за теб – в кое  се влюби първо: в града или в литературата?

Хари Потър е виновен за всичко. Историята за „момчето, което оживя“, беше първата искра. Първо се влюбих в историите, а после осъзнах, че този свят съществува и на живо в самия Лондон. С времето тази любов се задълбочи чрез културата и кралската династия, която винаги ме е вдъхновявала като приказка. Така че, може би първо беше литературата, която Лондон превърна в реалност.

Париж е градът, в който откриваш себе си – кога се случи това и как го разбра? 

Париж за мен не беше просто град, а мечта, която носех в себе си още от дете. Жадувах да видя Айфеловата кула, улиците, онази атмосфера, която дори не знаех как да обясня…, но усещах, че съществува. В един популярен анимационен филм има песен, в която се пее: „Париж е ключът към света“. Днес разбирам смисъла на тази фраза с цялото си сърце и душа. Когато за първи път стъпих там, осъзнах, че всъщност не съм търсил града, а себе си в него. Париж има странната способност да те забави, да те накара да чуеш онзи вътрешен глас, който често заглушаваме в ежедневието. И в един момент разбираш, че не си същият човек, който е пристигнал. В Париж открих онази част от себе си, която винаги е вярвала, че светът е по-голям, по-красив и че мечтите имат място в него, както и онази любов, за която повечето от нас бленуваме. 

Първият издаден роман е „Отровната ябълка“ – публикуван през ноември 2025 г. но преди него си написал още 10. Ще издадеш ли и някой от тях?

От 2015 година до днес не съм спирал да пиша. И през цялото това време съм отлагал. Животът обаче има свой ритъм и появата на „Отровната ябълка“ не беше случайна. Това просто беше книгата, която трябваше да се появи първа и да даде началото. Колкото до останалите романи – да, те ще видят бял свят. Но всяка история има своя точен момент. И когато той настъпи, тя сама намира пътя си.