Дали и вашата майка ви липсваше така, както на главната ви героиня Ема? Защото нейната болка от загубата на майка ѝ е толкова осезаема в романа.

Да, разбира се. Не знам дали това е начин да се скрия зад персонажа. Но фактически това ни свързва. И двамата сме загубили майка си. И аз говорех с моята майка, след като почина, когато бях много по-млад (Рено губи майка си на 10 г.). Виждах я, усещах, че минава покрай мен. Един ден това приключи. Трябваше да я оставя на спокойствие. 

Какво обичате да си спомняте за нея?

Когато остаряваш, много неща се връщат в съзнанието ти, като светкавици. Освен това моето шоу е автобиографично. Спомням си смъртта на майка ми, спомням си баща ми,  Казабланка, преживявам отново пътуването, военната служба. Майка ми присъства много в спомените ми като човек, който ми е показал пътя. Тя винаги ми задаваше малки загадки за решаване. Излизахме на терасата, след като сме обядвали. Бил съм 5-6-годишен. Стоях до нея и когато някой минеше по улицата, тя казваше: „Гледай, гледай, вече се вижда какъв ще стане“. А аз не разбирах. Взирах се. Питах се: „Защо тя ми говори това?“. А тя ме учеше да виждам.

В интервю вашият приятел и колега Люк Бесон казва: „Нещо, което абсолютно не трябва да правите, е да съберете на едно място ресторант, Жан Рено и мен. Грабваме менюто, опитваме почти всичко“. Вярно ли е?

Да. След снимките на „Метро“, като мина целият шум, тръгнахме от Париж към Лазурния бряг и за една седмица изредихме всички ресторанти с по три звезди „Мишлен“ по пътя. 

Какво ви прави близки?

Има едно изречение в спектакъла ми... Разказвам, че когато пристигнах в Япония, ме посрещнаха с отворени обятия. И в продължение на години получавах писма, покани, предложения за женитба, много, много, непрекъснато, безспир. И казвам – никога не знаете защо точно ви обичат. Всъщност трябва да умеете да приемате любовта, когато ви докосва. Любовта е загадка до известна степен. Аз не мога да кажа точно защо обичам жена ми. Дали защото е красива, или защото е фантастичен човек, заради красивите ѝ очи или голямото ѝ сърце. Със сигурност знам защо не обичам някого, но любовта просто съществува. И е хубаво, че я има. И знаете ли, бях голям приятел с Джони Холидей. (Джони Холидей и Никола Саркози кумуват на сватбата на Жан Рено и последната му съпруга Зофия Зорушка). Впрочем има моя снимка с него тук, в стаята зад мен. Прекарвахме много време с Джони. И в голяма част от това време не говорехме. Седяхме така. Беше ни приятно просто да седим. Това си е едно мъжко приятелство, защото жените имат нужда да говорят, за да бъдем приятели. 

Когато една жена говори, мъжът остава с впечатление, че тя има нужда от отговори. А тя често го прави, защото има нужда да я слушате. И докато говори, ще намери разрешение. Не ѝ е нужно да ѝ го казвате.