Как си представяш тези читатели?

Представям си ги сгушени в леглата си, как разглеждат книжката и се връщат към нея отново и отново. Представям си и изцапани детски пръсти, които я прелистват бързо, после спират на любима страница, после пак отначало – това е най-истинското „одобрение“. С издателката избрахме формат, който позволява книгата да се носи навсякъде – в раница, в количка, в чанта.

Замисляш ли поредица от книжки за Рима?

О, да. Вече имам идея за следващата история. 

Илюстрациите са много красиви. Как се намерихте с Габриела Петкова?

Срещата ни стана през издателството. Анa ми предложи Габриела, аз разгледах работата ѝ и усетих, че стилът ѝ има онова, което търсех – мекота, светлина и емоция, без да е захаросано. Най-хубавото беше, че улови Рима не само като визия, а като характер.

Книжката свършва с пристигането у дома. Как промени живота ви сладката Рима?

Направи живота ни по-пълен, по-весел и по-вълнуващ. Рима ни направи по-нежни един към друг. 

Коя пакост никога няма да ѝ простиш?

Тя не е правила типичните бели – да яде обувки и чорапи. Но веднъж ни уплаши много: беше успяла да събори съд с храна и да изяде обилно количество ориз. Размина се с леко неразположение, но тогава много се притесних, защото внимаваме с режима ѝ и тук виня себе си, че не съм била достатъчно предпазлива. Тя е почти с човешки ръст и никой не допуска, че може да си придърпа добре затворен съд, да го отвори и да го излапа напълно. Е, оказа се, че може.

Би ли взела куче от приют или бездомно куче?

Бих. Дори бих живяла с 3–4 кучета, ако можех да поема тази отговорност в момента. Много искрено съпреживях осиновяването на Уиски и Бърбан от Андреа Банда Банда – вярвам, че всяко куче заслужава любов и грижа, а всеки човек заслужава да бъде обичан от куче. Кучетата обичат наистина безусловно.