Работила си в над 100 държави по света. Колко езика говориш? И как общуваш, когато не говориш езика на местните? 

Хич не съм добра с езиците, дори на английски не съм перфектна. Май не е нужно да говориш перфектно. Когато общуваш през сърцето си и с емпатия, хората го усещат веднага. Прекарвам много време там, където работя, и правя всичко възможно да комуникирам, дори само с няколко думи. Живях половин година в Африка в колиба с едно семейство и се опитвах да науча езика фула, майчиния език на представителите на етноса фулбе. Давах всичко от себе си. Сигурна съм, че не постигнах кой знае колко добро езиково ниво, но мисля, че разбираха какво имам предвид. Езикът е важен, но действията ти и това как се отнасяш към пространството и към хората, е по-важно. Така че наистина се опитвам да забавя темпото и да съм напълно присъстваща, където и да съм.

Как се чувстваше, облечена като панда?

(Смее се.) Носенето на този костюм на панда беше по-трудно, отколкото изглежда, защото беше „парфюмиран“ с урина на панда. Пандите се ориентират с обонянието си, а не със зрението. Но бих го направила милион пъти, само за да имам възможността да бъда толкова близо до тези великолепни създания.

Всички – от учените до гледачите, бяхме облечени така. Целта беше малкото панди, с които работехме, да бъдат обучени как да оцелеят, когато бъдат пуснати обратно в дивата природа. Тъй като най-голямата заплаха за пандите са хората, идеята беше те никога да не видят човешко същество. Беше уникално преживяване! Всеки ден се чувствах като в сюрреалистичен филм, гледайки всички, облечени в тези костюми, разхождащи се като панди. (Смее се.) И всъщност ми липсва този период от живота ми, защото беше… едновременно много забавно и много сериозно заради мисията да бъде защитен и запазен техният вид.