текст мариана антонова
фотография личен архив

Шест истории на хора, отказ/в/али тютюна, и на две редакторки от ЕВА, които са на път да го направят

"Тютюнът сериозно уврежда здравето"- задължителното предупреждение на всяка кутия цигари. Написано с доста дребен шрифт. Сигурно за да не стресне някой пушач и той да вземе да се откаже. Обаче двата ми диоптъра далекогледство безпощадно ме хвърлят в шок всеки път, когато посягам за цигара. И аз всеки път си казвам: "Хайде, бе!" Това "Хайде, бе!" при мен е като ритуално заклинание против лошия никотин и всичките още 400 канцерогенни отрови, които много добре знам, че редовно добавям към всекидневното си меню, вдишвайки любимия дим. В моето заклинание всъщност има известна доза истина. Да сте виждали Чърчил на документални кадри без задължителната пура? Както знаем, човекът достигна внушителна зряла възраст. Или пък Боян Радев без пура, а Алис Крайчева без цигара? Не изглеждат и двамата бледни, нервни и посърнали. Освен това кой ли в нашата държава не е принуден да живее с всякакви други неща, които "сериозно увреждат здравето". Така че дали ще те "увреди" този, или онзи вредител, едва ли е от съществено значение. Перфектна философия на заклет пушач, нали?

В редакцията с колежката Михаела - също страстна любителка на никотина, сме в единствената стая, където пушенето е разрешено. Михаела дори отскоро се сдоби с цигаре. Захапва го с ленива елегантност като една съща Марлене Дитрих. Аз пък имам в чантата си три запалки, а в бюрото - дълбоко скрита кутия с цигари, резерв за екстрени ситуации. Обаче понякога в стаята ни трябва да се влиза с противогаз. По принцип и двете с Михаела сме съгласни, че пушенето е доста скверен навик. Тя веднъж е опитвала да откаже тютюна, история, която ще разкажа по-късно. Аз не съм издевателствала над себе си, но също имам история по този повод.

В разговорите ни се прокрадват еретични мисли да кажем сбогом на цигарите. Засега плахи, но доста упорити, почти като пушенето. Ясно е, че в тази процедура най-важно е да накараш мозъка си да се очарова от предизвикателството да покориш себе си. И аз изключително йезуитски ще изпълня ролята си, като разкажа историите на хора, които са пушили, но вече не го правят. И светът не се е свършил, а те се чувстват много добре. Ще разказвам всеки работен ден по една, неделята ще бъде за размисъл. Ако тогава запалим последната цигара, значи сме създали програма за отказване от пушенето. Ако това направи и някой от вас, читателите, значи ще имаме сериозен повод да помислим за патент.

понеделник
историята на тотка стоянова, софиянка, 54 г.,
работи в столичната топлофикация

Сериозна пушачка от университета, въпреки че има язва и от цигарите я боли стомахът. В последните две години си купувала цигари на стекове, стигнала до кутия и половина - две на ден. Тогава дошла идеята да измисля хитринки, за да намали пушенето. Примерно в неделя препушвала, а в понеделник не слагала в чантата си поредната кутия. Но издържала само до обед. Или пък си купувала по кутия на ден, вместо обичайните стекове. После си купила книгата "Не пуша вече". Авторът обяснявал, че последната страница трябвало да е сигнал за последната цигара. Не се получило. Докато братовчедка не й разказала за една баба в квартал "Младост", която лекувала от вредния навик. Тотка решила да опита. Бабата й направила един сеанс акупресура за 15 минути: разтривала определени точки на ръцете и на краката. Накрая й казала: честито, вече си непушачка. Посъветвала я да направи три неща: веднага да изхвърли последната кутия с цигари, да върти между пръстите си някакъв предмет и десетина дни да не се събира с пушачи. Тотка не направила нито едното, но това наистина се оказал последният й ден с цигари: 31 август 2000 г. До 2 месеца желанието да запали напълно изчезнало, а лицето й се избистрило. Обаче качила 15 кг.

 

 

вторник
историята на соня чакмакова бургазлийка, 25 г.,
занимава се с частен бизнес

Започнала да пуши на 15 години, стигнала до кутия и половина -две на ден. Пневмония и последвали проблеми с белите дробове я накарали сериозно да се замисли. Една нощ се събудила и осъзнала, че или ще спре цигарите, или ще спре да диша. Сутринта станала, запалила и демонстративно загасила цигарата в пепелника до чашата с кафе. Датата е 17 ноември 2000 г. Приятелите на Соня се обзаложили, че няма да издържи. Но тя рекла и отсекла. Преди се будела посред нощ с мисълта за цигара. Сега желанието се появява само по време на работа. Нейната хитринка: чопли семки или пийва бульон. В първите месеци отказала и кафето, за да не мисли за цигари. Сега не може да я изкуши дори мъжът й, който е заклет пушач. Като студентка Соня е правила неуспешен опит да откаже тютюна. Издържала месец. Нейният опит: ако, отказвайки се, непрекъснато копнееш за цигара, значи, не ти е дошъл моментът. И още един: цигари се отказват в топло време, подходящо за повече движение. Соня го направила през зимата и качила 7-8 кг. Не стои грозно при нейния ръст над 170 см, но се наложило да поднови гардероба си.

 

 

сряда
5-дневна американска програма за отказване от цигарите прилагана у нас от медицински център "Здраве" с ръководител д-р гергана гешанова

Програмата е създадена в Америка. В България е позната от 5 години. Д-р Гешанова обяснява, че изключително ефективни в тази мисия са хора, които са се отказали от цигарите чрез програмата. Център "Здраве" е получил поздравително писмо от създателя й. Цялата работа приключва с 5 вечерни беседи, които протичат на два етапа. Първо, с всички кандидат-непушачи, после по групи от 8-10 души. Няма хипноза, екстрасенсни въздействия или екзотични билки. Организират се срещи със специалисти по сърдечносъдови, белодробни, стоматологични и онкологични заболявания, които не плашат, а само информират. От уплах, твърди д-р Гешанова, никой не се е отказал от цигарите. Физическите средства са свързани с начина на живот. Например с хранителния режим, защото повечето пушачи се страхуват от напълняване, особено жените. Предлага се меню предимно от плодове и зеленчуци, над 2 л вода на ден, за да се изчисти организмът от никотина и останалите отрови, натрупани от пушенето. Има специални дихателни и други физически упражнения за засилване на кръвообращението. Накрая всеки получава удостоверение, че е проявил сила и воля на характера. Ако е продължил да ги проявява още месец след това, на удостоверението се слага специален златен печат.

 

 

Жени запалила първата цигара в осми клас, активно пропушила на 23 години. Вальо редовно посещавал ученическия пушком. След началото на демокрацията стигнали до два стека цигари на седмица. Сутрин преди кафето палели по цигара, с него изпушвали по 2-3, вечер край телевизора стигали до десет на човек. Жени се сдобила със сутрешна тютюнджийска кашлица. Замислили да се откажат пушенето, но не били твърди. Защото имали няколко неуспешни опита. Първия път - с хапчета Антитаб и цигари Табекс. Издържали около година. Започнали да пушат тайно един от друг, докато не се засекли. Втория път - с десет сеанса иглотерапия. Издържали няколко месеца. После пробвали със специалните дъвки, според тях те са с "адски гаден вкус". Освен това на ден трябва да сдъвчеш толкова, колкото цигари изпушваш. Излиза, че е по-евтино да си пушиш, коментира Жени. Миналата есен опитали с английското лекарство Зибан (продава се по аптеките). Според неговата схема си избираш ден от втората седмица, в който спираш цигарите. Те го направили на 16 септември. Жени признава, че и сега, докато говори по телефона например, по стар навик търси цигара, но като цяло не й се пуши. Вальо все още преодолява себе си. Жени е спряла да кашля сутрин и е по-слаба от периода си на пушене, внимава с храненето. Вальо е качил 7 кг, което е добре, защото преди при ръст 176 см тежал 58 кг.

 

 

петък
историята на колежката михаела
софиянка, 32 г., журналистка

Михаела пуши от 11 клас. Отказвала се е през зимата на 1991-92 г., когато цигари се намираха трудно. Тя и компанията й пушели всякакви боклуци. Чашата преляла, когато една вечер попаднали на "Ювел" без филтър. От тези цигари Михаела повръщала цяла нощ. Решила да не пуши 1 година. Цел: да знае, че тя решава кога да запали. Хитринка: понеже не била сигурна в себе си, в средата на януари 1992 г. казала на всички приятели, че ще го направи. Към първоначалната мотивация прибавила и чувството на срам, ако не удържи на думата си. И още: започнала да си купува скъпи цигари и всеки ден изпушвала по една по-малко. На 28 януари изпушила последната цигара. Започнала да замества цигарите с бонбони, дъвки, семки. Но най-големият проблем бил, че за нея пушенето се оказало помощно средство при общуване. Целият ритуал по отварянето на кутията и т.н. явно бил част от изразяването на емоциите. Първите два месеца станала неуверена при контактуване. На третия преодоляла проблема. Тогава се влюбила и...запалила, за да види дали той ще й подаде огънче. Сега смята, че е намерила най-тъпия начин да разбере дали я ухажват. След седмица запалила цигара с кафето и така пропушила отново.

 

 

събота
историята на антон антонов софиянец, 48 г.,
служител в частна фирма

Въпросният мъж е мой съпруг и пуши от началните класове, и то не какво да е, а "Арда". Бях писала за лекар в хотел "Родина", който лекува чрез акупунктура включително и отказване от цигарите. Мъжът ми заедно със свой колега - заклет пушач, решили да опитат на майтап. Направили един сеанс, макар че по схема били повече. През цялото време се кискали като тийнейджъри, а трябвало да мълчат. След сеанса решили заради специалния случай да запалят по едно Боро. Мъжът ми веднага загасил цигарата. Дойде си вечерта потресен. Точно от едно набождане с игли беше спрял да пуши! И се започна неистова паническа борба: пали, гаси, пак пали, пак гаси... След около месец успя да пропуши. Защото нещото се беше случило, без да има психическата нагласа да го приеме. Отчитам и моето вредно влияние. През цялото време му гледах сеира и пушех, за да го дразня. Изключително лекомислено. Пропуснахме момента и двамата да кажем сбогом на вредния навик. Сега мъжът ми отново прави опити да намали тютюна. Неговата хитринка: пуши цигари с минимално съдържание на никотин и катран (продават се навсякъде) и със специални отвори по филтъра, за да гълта по-малко пушек. Изказах съмнение, че така ще пуши повече. Пробвах, отговори ми, просто не е възможно, освен ако не пуша и през нощта!

 

неделя
ден за размисъл

Айде, бе! Толкова хора са се отказали от цигарите, та ние с Михаела ли няма да можем! Пушенето е адски гнусно, вредно и безсмислено. Значи - спираме. Колко хубаво щеше да бъде, ако става просто така! Нека я караме по-кротко и първо да преценим

какво губим, като пушим

- никога няма да ни приемат в цивилизованите общества, защото там пушачът се смята за пропаднал и ненадежден тип. Ето, и фолк певицата Екстра Нина отказа цигарите, защото в Америка и в Западна Европа те вече не били на мода. При постъпване на работа задължително питали пушите ли. Ами като са прости американците, че и западноевропейците да си признават. Ще кажем, че не пушим, разбира се, без изобщо да ни мигне окото. Като са толкова непримирими тия от цивилизацията, защо цигарената им индустрия процъфтява? И не пушат само тютюн, ами и трева, и какво ли още не. Освен това не стягаме куфарите нито за Америка, нито за Западна Европа, та да се терзаем от този въпрос. Засега...

- кожата се дехидратира, както обича да казва нашият приятел гримьорът Кирил Чалъков: става суха, сива, около устата от свиването при всмукване се появяват грозни бръчки. Много важен стимул, защото отрано заприличваме на капризни бабички.

- ако си намерим по едно младо гадже, което не пуши, ще го умиришем на катун. Сериозна работа! Защото сега сред поколението между 20 и 30 години се забелязва такава тенденция, пак под влияние на американците и западноевропейците. Обещаваме, че ако ни изненада такава случка, ще спрем да пушим. Няма шест-пет!

какво печелим, като не пушим

- спестяваме някой лев. Глупости! Сигурно пък бихме могли да отидем на Карибите със седемте лева, икономисани на седмица от цигари! И от най-скъпите да си купуваме, пак ще е същото.

- ще престанем перманентното да изхвърляме и да мием пепелници. Добро попадение, защото наистина е много досадно.

- в чантата ни ще остане местенце за нещо друго. Разумно. Чантата на деловата жена винаги е като претъпкана гарсониера.

- добавяме десетина килограма. Това направо е ужасно! За колежката Михаела не е чак такъв проблем, защото е като стрък трева на морска дюна. Ами аз като съм като тихоокеанска лагуна! Обаче има начини да спрем цигарите, без да заприличаме на барбарони, както видяхме в някои от описаните истории. Пък и Екстра Нина твърди, че като спряла да пуши, отслабнала и въобще се чувства екстра.

- рискът да се разболеем от нещо сериозно чувствително намалява. Това е така, и две мнения по въпроса няма.

Драги читателки пушачки, нека, като прочетете този материал, да изпушите последната цигара. Е, ако не друго, този призив поне ще ви накара да посягате към ЕВА пак, и пак...И един ден може би наистина ще кажем заедно сбогом на цигарите.