Какъв по-добър начин да създадем чувствителност и непримиримост на обществото към корупцията, от това да представим тази сенчеста страна на света пред чистото и твърде реактивно към доброто и злото детско съзнание. На езика на децата. Талантливо го направи Радостина Николова, автор на 13 детски книги и основател заедно с Николай Кънчовски на издателство „Мармот“. Фондация „Америка за България“ подкрепи идеята и така се появиха четирите кучета в глутницата – Оскар, Руди, Джандая и Клъч, или „Пазителите на Фенера“, които надушват истината. А книгата е прекрасна идея и за коледен подарък. 

Книгите на „Мармот“ имат международен успех. Издателството работи с агент, който популяризира продукцията му. Самата Радостина Николова лично следи тенденциите, информира се какво се търси, какво се харесва, какво предизвиква интереса на различните пазари. И като писател комбинира личното си предпочитание към парещи теми с тези посоки. Неслучайно този надлокален и синхронизиран с честотата на съвремието подход ражда идеята за детска книга за корупцията. И привлече не кой да е, а журналистката Миролюба Бенатова за консултант. Така първоначалното намерение за енциклопедия прераснало в намерение за роман, а към екипа на Радостина, Николай и Мира бил привлечен и художникът и графити артист Боян Йорданов-Босилек. 

Радостина, казвате, че първото изречение е най-предизвикателното. Така ли беше и с „Пазителите на фенера: Оскар“? 

„Пазителите на фенера: Оскар“ беше предизвикателство от първото до последното изречение. Пренаписвала съм първите глави поне няколко пъти, докато усетя тона и начина, по който трябва да тръгне историята. И след като написах цялата книга, отново се върнах в началото, за да преправя първите глави (този път за последно). Мисля, че това категорично е най-трудната книга, по която съм работила. 

Конкретна случка ли я провокира, или беше натрупване? 

Със сигурност е натрупване. Макар да не съм най-политически активният човек, се стремя да бъда максимално информирана за процесите в страната и да имам гражданска позиция. Идеята за такава книга всъщност дойде от моя партньор – Николай Кънчовски. Харесах я, защото за мен е изключително важно да говорим с децата на всякакви теми, а много по-лесно може да се отвори диалог за корупцията през книга, с примери, случки и герои, в които те лесно биха се припознали. 

Възприемате ли я като книга-мисия? 

Смятам, че е книга, която може да отвори разговор в семейството или в класната стая, стига да има желание за това от страна на възрастните. И мисля, че е важно да се случи, защото децата имат силно изразено чувство кое е правилно и кое е грешно. От нас се иска да го поизострим още мъничко, за да може, като станат големи, да мислят критично и да не стават обект нито на манипулации, нито на каквито и да било схеми.

Вие самата знаете ли друга детска книга, в която назовано или неназовано присъства темата за корумпираността? 

Когато решихме, че е важно да имаме такава книга, първоначално започнахме да търсим в чуждите издателства, за да купим правата и да я издадем. Намерихме само една, която беше за по-малки деца и с илюстрации, които не ни допаднаха. Книгата „Речта на Анса“ на Ониние Оу е издадена в Нигерия и авторката също приема за своя мисия да говори за различните проявления на корупцията и разрухата, до която тя води. Когато не открихме подходящо заглавие, следващата стъпка беше да създадем и издадем ние такова. 

Можем ли да кажем, че корупцията ще е една от темите в новата детска литература?  

По принцип ми се иска в България да се говори повече и по-свободно за това, защото имаме проблем тук и сега. Не знам доколко в западния свят тази тема би била коментирана в книгите за деца. Наскоро например имах среща с българчета, които живеят в Германия. Много голяма част от въпросите, които обсъждаме с децата тук, на тях им звучаха странно, защото те са отраснали с различно мислене. Не става дума за конкретни случки, а как принципно работи системата тук спрямо там и най-вече какво е доверието в институциите.

Докато сте работили по „Пазителите“, не сте поискали съвет от AI за спецификите при корупцията, а от разследващия журналист Мира Бенатова. Защо? 

Не бих предпочела AI пред възможността да разговарям със специалист с години опит в дадена сфера. Дълбочината, до която съм достигнала по време на срещите си с Мира, разбирането, изграждането на психологически профил на зависимите от корупцията като цяло, различните им лица – всичко това не мисля, че бих могла лесно да извлека от AI. Може и да е възможно, но далеч по-приятно, динамично и интересно ми беше да работя с нея. Мира ми даде и ценни и важни насоки в изграждането на няколко образа, които са ми помогнали в процеса на моделиране на книгата.