В рубриката ни "13 въпроса" гостуват хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Те са на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.

Как започва всяка сутрин на Поли? Тичешком, с голяма чаша кафе в ръка, първо разхожда кученцето си, което беше подарък за скорошния й рожден ден. След това всеки ден продължава различно – или в студиото на някой фотограф, за да координира снимките на известна личност, или в телевизионно студио за снимките на предаване, което популяризира, или в зала, където предстои концерт, фестивал, форум или в офиса й – на среща със звезди, които много от нас биха искали да познават. Животът й изглежда звезден и прилича на филм. Дали е забавен? Това знае само тя. На нашите 13 въпроса отговаря Полина Цветанова - пиар на телевизионни продукции като „Като две капки вода“, „С Рачков всичко е възможно“, „Забраненото шоу на Рачков“ и „Под прикритие“, събития, концерти, фестивали, форуми.

Трите думи, които те описват най-добре са…Първо, упорита — защото там, където израснах, денят започваше с изгревите на баба ми и дядо ми и свършвашене когато ти се прииска, а когато полската работа свърши. Второ, честна — защото в моята работа истината привлича силните и прогонва слабите. И трето, свободолюбива — защото съм себе си без привилегии, без чужди пари, без протекции. Свободата ми е изработена, не подарена.

Дали пиарът е болест или „по-лека форма на мазохизъм“?

Пиарът е любов, която не познава почивен ден.Не е болест — това е вътрешна искра. Понякога изтощителна, понякога възнаграждаваща, но винаги истинска. Още в 7-ми клас, гледайки по телевизията един сапунен сериал, в който главната героиня беше супер амбициозна и организираше събития, усетих, че този свят е за мен. И се впуснах в него, без да чакам удобен момент или гаранции. Преди това исках да съм сърдечен хирург.

Кой е човекът, с когото би искала да си приличаш подобно на две капки вода?

Себе си — във възможно най-добрата версия.Не ми е нужно копие, когато оригиналът е изграден от години труд, избори, грешки и смелост. И ми харесва как се променям и коя ставам с времето.

Накъде пътуваш, когато би искала да си под прикритие?

Към тишината, която ме подрежда.След години в шумните телевизионни продукции и шоубизнеса, най-големият лукс за мен е мястото, където никой не ме търси. Понякога е град в Европа, друг път е у дома при майка ми и баща ми. Важното е да чуя себе си, тъй като понякога и аз се губя и лутам, и търся отговори на въпроси, които не мога да реша сред светския шум.

Има ли нещо забранено в живота ти?

Да се отказвам.Всичко друго може да се преживее, пренареди и да започне отначало. Но откажеш ли се от себе си, губиш най-важното. Аз не съм от хората, които губят лесно.

Какво си пожела, когато духваше свещичките на тортата на рождения ти ден?

Едно — да имам сила за следващото стъпало.Аз вярвам в действието, не в чудесата. Работата е моята магия. С всяка година усещам все по-ясно, че мечтите не се сбъдват — те се постигат.

За какво обичаш да харчиш парите си?

За развитие — моето и на хората около мен.За пътувания, които разширяват погледа. И най-вече — за хората, с които градя бизнеса си. Двете ми компании са създадени без ничия помощ. Така че за мен инвестицията в добър екип е най-важната форма на благодарност към собствените ми усилия.

Кое смяташ за най-важно в изграждането на имиджа на известна личност?

Да има истинско ядро.Публичността не променя човека — тя просто го прави по-ясно видим. Ако вътрешно няма стабилност, всичко навън е краткотрайно. Работила съм с актьори, музиканти, журналисти, компании, каузи… И винаги започвам от едно: автентичността. Без нея няма устойчив образ.

Кой е моментът, в който животът ти се промени?

Когато избрах смелостта пред сигурността.Напуснах стабилната работа и създадох собствена PR компания. Родителите ми — строителни инженери — ме научиха на труд, но не можеха да ми дадат готов бизнес. Аз си го създадох. Всяко следващо решение беше скок напред. Никога не съм допускала крачки назад.Как успявам сама? Просто следвам мечтите си и работата ми ме води.

Какво правиш, „без да му мислиш“?

Свързвам хора и идеи.Това е нещо повече от професионално умение — това е интуиция. Усещам кои хора, ситуации и възможности се допълват, още преди да съм обяснила защо. И това често прави чудеса.

Как изглеждат за теб щастието и нещастието?

Щастието е лекота и да знаеш, че най-близките ти са добре. Смятам, че това е достатъчно. С годините, а и със ситуациите в живота ми, се научих, че щастието е в простите неща.

Не зная как изглежда нещастието – нямам време да мисля за него.

Как изглежда твоята сродна душа и как би искала да изглежда?

Като човек, който има собствена светлина.Не се плаши от моята, не се състезава с нея, не я омаловажава. Спокоен, устойчив, емоционално зрял. Човек, който разбира, че любовта е партньорство, а не битка за надмощие.

Коя е щастливата причина да се будиш сутрин?

Мисията да показвам на младите момичетата и момчета, които идват от мястото, от което тръгнах аз — малък град, поле, дом без привилегии — че могат да стигнат навсякъде, стига да го поискат.

Че трудът е сила. Че смелостта е оръжие. И че животът не принадлежи на тези, които чакат — а на тези, които действат.