С Михаела Филева се познаваме от години и сме се виждали по какви ли не поводи, но осъзнах, че всъщност не сме сядали да си говорим така откровено и дълго, и то за всичко – за любовта ни към мюзикълите,  за историите от Колумбия и, разбира се, за човека до теб. 

Срещаме се следобедно в едно приятно софийско дворче, където успяваме да се скрием от жегата. Тя както винаги е много красива, с лятна рокля и широка усмивка, която става още по-широка, докато ми разказва за мащабния проект, който подготвя с екипа си. Единодушни сме колко е важна дисциплината в артистичния свят.

А Михаела със сигурност е пример за дисциплиниран човек, неслучайно взе приза за „Вдъхновение“ на наградите EVA Golden Apple. Влюбена е в музиката, пее и свири на пиано от малка. Талантът, постоянството и размахът ѝ я правят една от най-успешните певици и автори на музика и текстове в България. Никога не си поставя граници, а катери към следващото предизвикателство и се учи да мечтае още по-мащабно.

Мина година от концерта на Ед Шийрън, където ти беше подгряващият изпълнител – от дистанцията на времето как ти се струва това преживяване? Можеш ли да го погледнеш по-трезво?

Трезво, не, няма да успея. Беше много вълнуващо! Много ми стана приятно, като разбрах, че лично той ме е избрал да открие концерта му. Видях отблизо как се случва такова огромно събитие. А самият Ед Шийрън е толкова човечен и работлив! За мен е един от най-добрите съвременни, аз ги наричам песнописци, тъй като нямаме дума на български, с която точно да преведем “songwriter” – човек, който пише музика и текстове. Той наистина е феноменален! 

Ако направим един списък със сбъднати ти и ги отмятаме една по една – предстоящият концерт, преживяването с Ед Шийрън, шоуто „Като две капки вода“… Мисля, че и то е в списъка. Липсва ли ти да влизаш в различни образи от различни времена? 

Предаването създава такова усещане за приятелство и близост, че няма как да не ми липсва! От професионална гледна точка беше много интересно, тъй като аз като поп артист винаги съм бягала от това да имитирам някого и съм търсела автентичност. Така че беше любопитно да опитвам да бъда някой друг – Роби Уилямс например, с когото  нямаме нищо общо нито визуално, нито като глас,  той е суперексцентричен, но търсех все пак нещо, което да ме доближи до него. Четях много за всеки от изпълнителите, които имах като задача за имитация. Задълбочената предварителна подготовка ме караше да се чувствам по-комфортно. Много лесно се чупи образ, когато си притеснен.

Стефан знаеше ли, че ще го оближеш, той изглеждаше искрено изненадан? (в изпълнението на Михаела като Роби Уилямс и “Let me entertain you” образът изискваше да оближе човек по лицето и, разбира се, това беше нейната половинка Стефан – бел. ред.)

Естествено, той е много артистичен! Той беше подставеното лице, при моето силно чувство за свян, нямаше как да е друг, трябваше да ми е много близък. Тъй като не афиширам много личния си живот, сякаш много хора не разбраха, че това е човекът до мен в живота.  

Ние с теб споделяме и голяма страст към мюзикъла – ти вече имаш опит и в тази посока.

Моят преподавател по актьорско майсторство в Музикалната академия – професор Андрей Аврамов, много ме запали по това изкуство. Учеше ни да бъдем отборни играчи. Много често, когато си солов изпълнител и ходиш основно на индивидуални уроци, ставаш леко саможив. А той ни даваше провокации, които изискваха да си партнираме с колегите. На 19 смятах, че мюзикълът е най-великото изкуство.

Аз все още смятам така!

Абсолютно съм съгласна, но моят фокус тогава отиде в друга посока. Явих се на прослушване в X Factor. Работех интензивно да стана добър поп музикант. Преди четири години имах покана от Софийската филхармония. Правеха концертна версия на „Уестсайдска история“, искаха да изпея партията на Мария. Щеше да ми партнира Виктор Ибришимов – оперен певец с много опит в мюзикъла. Отказах им няколко пъти от страх, че няма да се справя, но организаторите буквално не ме оставиха на мира, докато не се съгласих.

Два или три месеца ходих на уроци, за да усвоя техниката на този вид пеене. От целия концерт после помнех само как сме се хванали за ръце с Виктор – и моите, и неговите ръце треперят. Помолих да ми пратят запис да чуя какво съм направила, от вълнение нищо не си спомнях. Не беше зле, имаше потенциал, но си казах, че трябва да се бори този страх. Помолих мениджъра ми да се обадят на всички опери в страната, които правят мюзикъли, и да им кажат, че искам да се явя на кастинг, ако имат подходяща роля за мен в бъдещи проекти. Не след дълго от Старозагорската опера ме поканиха за ролята на Есмералда в „Парижката Света Богородица“. Стана много успешен спектакъл. След него дойде и поканата за ролята на Жулиета в „Ромео и Жулиета“. Мюзикълът изисква от артиста перфектно пеене, актьорска игра, танци, съвършен контрол на всичко това. Велико е!