Елисавета Кирилова: Устойчивата мобилност не е временна тенденция, а единственият правилен път за България, Европа и целия свят.

Доц. д-р Елисавета Кирилова е носителка на отличието „За жените в науката“ през 2011. Нейната специалност е инженерна химия – фокусирана върху устойчива енергетика и разработване на материали и системи, подходящи за водородни зарядни станции за електромобили.

Вашата работа ясно показва как науката може да се превърне в инструмент за промяна. Какво Ви вдъхновява най-много в стремежа Ви към по-чиста и енергийно независима мобилност?

Най-силно ме вдъхновява осъзнаването, че работата ми допринася реално за бъдещето – не само за икономиката или индустрията, но и за здравето на хората, за опазването на чистотата на въздуха, който дишаме, и за намаляването на енергийната зависимост на страната ни.

Водородната енергия носи потенциала да преобрази фундаментално транспорта и индустрията, а мобилността остава съществена част от нашия живот. Знанието, че чрез усилията си участвам в изграждането на по-екологична, по-чиста и независима транспортна система в България, ми дава сили да продължавам напред, дори когато пътят е труден и изпълнен с предизвикателства.

Как виждате ролята на младите жени в инженерната химия и устойчивата енергетика – и какво бихте казали на едно момиче, което днес обмисля кариера в тази област?

Вярвам, че жените имат изключително важно място в устойчивата енергетика и инженерната химия, защото тези сфери изискват аналитично мислене, търпение, креативност и способност да намираш решения там, където няма ясни отговори. Жените притежават тези качества, но често те не вярват достатъчно в собствените си възможности.

На всяко младо момиче бих казала следното:

„Не позволявай на стереотипите да поставят граници на твоите мечти. Устойчивата енергетика е наука за бъдещето, а бъдещето принадлежи на всички нас. Ако проявяваш силен научен интерес към изучаването на химическите процеси и системи, реакторните технологии и динамиката на енергийния преход, то именно в тази област би намерила своето професионално развитие.“

Какво Ви мотивира да се фокусирате върху водородната енергия и вярвате ли, че България има потенциал да се включи активно в тази област?

Мотивира ме фактът, че водородът предоставя възможност за пълна преоценка на енергийната инфраструктура – да я направим по-устойчива, по-екологична и по-надеждна.

За разлика от батериите, водородът осигурява решения не само за леките превозни средства, но и за тежкотоварния транспорт, железниците и индустриалния сектор – области, в които електричеството често е недостатъчно.

Открехнете завесата за всички нас, които нямаме никаква експертиза в научната област, в която се развивате, какви са негативите в производството на водородни станции. Има ли такива и в каква посока са ; безопасност, скъпо производство, инфраструктура и т.н.?

Разбира се, има и предизвикателства, свързани с водородната енергия. Тя не е лесно и бързо решение, а сложна технология с някои съществени ограничения:

• Безопасност: Водородът е лек и се разпространява бързо, гори без видима пламък, което налага стриктни мерки за безопасност, използване на специални материали и прецизни технологични решения.
• Висока цена: Производството чрез електролиза остава скъпо, особено ако електроенергията не е от евтини възобновяеми източници. Освен това, съхранението под високо налягане или в течно състояние изисква значителни ресурси.
• Инфраструктура: В момента липсва достатъчно развита мрежа от тръбопроводи, зарядни станции и специализирани транспортни средства, което изисква сериозни инвестиции.
• Енергийна ефективност: Процесът от производство до крайна употреба на водород губи повече енергия в сравнение с директното използване на електричество.

Въпреки тези недостатъци, дългосрочните предимства като екологична чистота, енергийна независимост и възможност за мащабиране правят водородната енергия обещаващо решение за бъдещето.

Ако можехте да промените едно нещо в енергийната политика или мисленето на обществото, свързано с устойчивата мобилност – какво би било то?

Бих променила възприемането, че „устойчивостта“ е скъпа и далечна цел. Всъщност, устойчивостта е ключът към осигуряване на нашето бъдеще. Ако повече хора разберат, че чистата енергия не представлява разход, а инвестиция в здравето, независимостта и сигурността ни, преходът към устойчива мобилност ще се случи много по-бързо. Трябва да спре да мисли в рамките на краткосрочни периоди и да започне да планира с перспектива за десетилетия напред. Устойчивата мобилност не е временна тенденция, а единственият правилен път за България, Европа и целия свят.