От 2017-а си във Валенсия, където продължаваш да работиш, дори отваряш галерия там. Кое те провокира да избереш този град и какво в него балансира Ивайло Станев?

Усетих, че имам нужда от промяна. Тогава съвсем случайно попаднах във Валенсия по работа и се случи любов от пръв поглед с града. Буквално след три месеца аз и цялото семейство се преместихме във Валенсия, като загъбрих всичко, което бях правил досега. Пълен рестарт точно на 40-ия ми рожден ден. Едно добро решение. Така започна новият етап в живота ми, животът във Валенсия. Отворих първата си галерия и продължих да правя това, което правя цял живот, а именно да снимам. Оставих назад комерсиалните проекти и реших да дам време на себе си. Да се посветя на нещата, които са ме вълнували, но не ми е оставало време да свърша. Да направя собствените си проекти, да почна да експериментирам. 

Проектът, свързан с тореадорите, спира дъха. Коридите  и тореадорите са вълнували много артисти и продължават да провокират огромен интерес. Какво изпита ти, докато снимаше? 

Така е на арената – с всяка секунда, с всяко действие – дъхът ти спира. Ти усещаш цялото това напрежение, което те обгръща, то витае във въздуха. Това е традиция, съчетала в себе си красотата на танца, мистиката, религията. Същевременно страхотна дисциплина и умения. Към тези хора и към коридата изпитвам жесток респект и уважение. Истината е, че на мен ми харесва. Държи ме буден по странен начин. Работата ми с Хесус започна много интересно. Снимах първата си корида, а после, докато разглеждах кадрите, единият от тореадорите ми направи по-силно впечатление. Оказа се, че това е Хесус. На втората корида, на която отидох след няколко месеца, той отново беше там.

Аз качих някакви снимки в социалните мрежи и с мен се свързаха хора от неговия екип. Поканиха ме на следващото му участие в Кастилия ла Манча – отидох,  запознахме се и така започна нашата съвместна работа, която продължава вече почти девет години. Аз пътувам навсякъде с него. Аз съм до него в деня преди коридата – по време на подготовката, ритуала на обличането, всичко, което се случва от неговото събуждане докато свърши денят. Баща му често се шегува – ти си ми третият син. Освен Хесус успях да работя с едни от най-големите имена в коридата – Хуан Хосе Падиля и Хосе Мария Мансанара. Успях да заснема хора, оставили имената си в историята. Най-добрите матадори на световно ниво. 

Как приема публиката проекта?  

Проекта с Хесус представих на няколко места – нашата галерия във Валенсия, в Прага, в Хамбург и истината е, че реакцията на публиката бе феноменална. Те го усещаха, бяха напълно запленени от него. Дори и тези, които имат леко негативно отношение към тази традиция, се спираха. Аз наблюдавах хората – те се спираха, връщаха се – тази фотография им правеше впечатление. Неслучайно големи имена в литературата, изкуството и музиката са били пленени от коридата. Не се сещам за произведение, в което тя да е представена негативно. Вижте серията от графики на Пабло Пикасо с корида – там има ритъм, щрихи – всичко, което се случва на арената. Невероятно изживяване е.