Фотографиите ти са много красиви и много различни – може ли да се каже, че отразяват определени периоди в твоя живот и са отражение на тях?

Фотографията за мен е занаят и самоусъвършенстване и това е отражение на промените в мен. Както споменах по-горе – книгите, филмите, музиката, срещите – те са отпечатък в работата ми и това е логично. Аз имам нужда да показвам себе си. През годините съм бил повлиян от различни фотографи и е нормално в работата ми да има малки клишета, но знам едно – никога през живота си не съм робувал на мода – нито в личния, нито в професионалния си живот. Нямам неща, повлияни от модни течения, защото за мен това са неща без стойност. Търся, експериментирам и така създадох един стил, който кръстих – emotion – от емоция и движение. В един момент фотографията ми беше прекалено статична и реших да вкарам движение. Мисля, че се получи интересно. 

Какво те вълнува като фотооко – истината или красотата?

Много интересен въпрос и дилема. И двете са субективни понятия. Как беше – красивите думи не са истински, а истинските думи не са красиви. От друга страна, фотографът измежду всички творци е единственият, който може да покаже само и единствено събитие, на което е бил свидетел. Писател, художник, скулптор, композитор – те могат да работят с времето, напред, назад и да показват неща, на които не са присъствали. Само фотографът е заснел нещо, което е видял, и в този ред на мисли отиваме към истината. От друга страна, моята истина дали е твоя истина – връщаме са на субективността. Затова аз си представям по друг начин нещата. В моята работа търся да дам заряд. Фотографията ми да въздейства. Когато видиш дадена снимка, независимо дали е портрет, документален или моден кадър, да те накара да се замислиш. Да я препрочетеш отново. Да я запомниш. Ето това са солта и пиперът във фотографията. Истината е, че аз имам нужда да го правя, да създавам фотография и да провокирам и затова ЩЕ!