Каква е тайната на интереса към коридата, който никак не затихва, въпреки протестите на природозащитници?

Може би страстта. Няма да се впускам в поляризацията, която коридата носи, но за мен това е спектакъл, традиция, най-близко до живота – срещата със смъртта. Интересно е, че когато тръгваме към арената и екипът напуска стаята, в която се подготвя тореадорът, и Хесус остава сам, той оставя лампата запалена, вратата леко открехната, за да може след целия този спектакъл той да се върне, да загаси лампата и да затвори вратата. Това е много силно, има много заряд в него. Страстта е водеща. Неслучайно кръстих проекта си „Червено, парченца страст“. Това е страст, сила, нещо, което завладява. 

През 2017 година от легендарната фотоагенция „Магнум“ те канят да се включиш в изложбата Magnum Swap Shop, представена в Лондон. Сигурно е било реализирана мечта за теб?

Да сложиш името си до „Магнум“ е огромна чест. Щастлив съм, че моя работа беше включена в изложбата, отбелязваща 70-годишната история на фотографската агенция в Лондон, с лична покана от тях. Спомням си онази сутрин, в която получих писмото от „Магнум“, че съм включен в тази изложба. Препрочетох го няколко пъти. Тази експозиция е от онези потупвания по рамото, които чакаш цял живот, за които се надяваш. Две години по-късно във Франция, срещата ми с Елиът Ъруит – да можеш да се докоснеш до тези имена е сбъдната мечта. 

Що за птица е агенционният фотограф? Ти възприемаш ли се за такъв?

Не работя с агенции, но правя документали проекти повече от 15 години, които ме отведоха на четири континента. Последният проект, който сега завършвам, е свързан с Фес, Мароко. Надявам се, че през следващата година ще мога да представя този проект с фотоалбум, а догодина и с изложба в България. Документалната фотография е нещо, което ме вълнува силно; нещо, в което горя и носи особен заряд в моята работа. Имам проекти, които продължават повече от 11–12 година и мога да кажа, че документалната и подводната фотография са най-силната ми страст за момента.