Няма предистория. Няма разтърсващи разкрития. Няма алтернативни вселени, в които смъртта на Джани не се е случила. Джани беше мишена на ненормален престъпник, който го е избрал в качеството му на символ на славата, успеха, богатството. Подобно на Марк Чапман, убиеца на Джон Ленън. Подобно на Джон Хинкли, човека, стрелял по президента на САЩ Роналд Рейгън, „за да впечатли Джоди Фостър“ – актрисата, на която е бил обсебен фен и преследвач.

Смърт като тази на Джани разкрива болното лице на celebrity culture, културата на знаменитостите, на стремежа да се показваш, да бъдеш, да съществуваш, да си медиен материал, нещо жадувано дори и от убийците.
Не съм прочел всички статии, всички книги, всички анализи, в които криминолози, социолози, журналисти са анализирали смъртта на Джани. Прочетените не помня. Нито една от думите им не можеше да ме утеши тогава и няма да може да го направи в бъдеще.

Изключение е само написаното от художника Емилио Тадини в „Кориере дела Сера“ на 16 юли. Мисля, че то най-добре обобщава значимостта на смъртта на Джани за всички, дори и за онези, които не го познаваха лично, дори и за хората, за които „Версаче“ беше просто етикет върху дрехите.

„Когато умре известна личност, почти безвъзвратно се случва така, че се отпускаме – сякаш за да изпълним социален дълг, – сглобяваме фрагменти от траурни речи, от погребална реторика. Но става и така, че в извънредна ситуация като тази се замисляме за нещо, за което никога не сме мислили искрено, никога не сме се опитвали да му обърнем внимание обективно, нещо, което досега сме се ограничавали да разглеждаме в очевидната, макар и крещяща яснота на ежедневното му проявление. В момента на смъртта му да се опитаме да помислим за живота на Джани Версаче. В историята на всеки голям град има личности, които в определени моменти идват на власт, успяват да реализират желанията си в много по-голяма степен, отколкото другите. Те стигат дотам, защото са продължили делото на своите бащи или предци. Или пък защото са постигнали всичко сами. Джани Версаче е един от тях, както и твърде малко други велики личности в сферата на модата в Милано. Само за няколко години Джани Версаче се превърна в световноизвестна фигура.

И не само заради редица особено сполучливи – и изключително успешни – дрехи или заради ефикасността на своята производствена и търговска мрежа. Както се случва с прекалено малко хора, независимо от работата им – Джани Версаче успя да наложи разпознаваем, неповторим стил, изцяло свой собствен. Сякаш неговият „език“ е бил в състояние да каже нещо, което никой преди това не е казвал. Осъществяването на дейност в световен мащаб е цел, която всички големи компании трябва да си поставят днес. А за много от тях това е нелесен проблем за решаване, сякаш не са подготвени да го решат. [...] В последните си колекции Версаче работеше върху изтъняването, премахването, правеше линията си по-проста, по-ефирна. Но те запазиха наситения му характер. Запази се начинът му на творене, стилът му. Италианският стил, признат навсякъде – струва си да се подчертае. Само си помислете с колко различни ударения се произнася и ще продължава да се произнася италианското име „Версаче“ по целия свят, по много пъти на ден...“