Системният лупус еритематозус – загадъчно и често неразбрано автоимунно заболяване, което променя живота на хиляди хора. Как се разпознава, какви са съвременните подходи в лечението му и какъв е животът с тази диагноза? За отговорите се обръщаме към изтъкнатия ревматолог проф. Росица Каралилова, дмн – специалист с над две десетилетия опит, международна експертиза и преподавателска дейност в Медицинския факултет на Медицински университет – Пловдив. Тя разкрива предизвикателствата при диагностицирането на лупус, напредъка в терапиите и значението на ранната намеса.

Д-р Каралилова, лупусът често се нарича „великият имитатор“. Кои симптоми най-често объркват както пациентите, така и личните лекари?

Системният лупус еритематозус (СЛЕ) най-общо представлява хронично автоимунно мултисистемно заболяване, за което е характерно производството на автоантитела и се характеризира с изключително разнообразие на клиничното протичане. Варира от много леко засягане – ставно, мускулно и кожно-лигавично, до тежко, дори до животозастрашаващо състояние – когато са засегнати бъбреци, централна нервна система, сърдечносъдова система. Ходът на заболяването също може да варира при различните пациенти. Именно това многообразие в проявлението и в тежестта на СЛЕ е основното предизвикателство за диагностицирането му. Но най-честите клинични изяви са кожно-лигавичните, мускулно-скелетните (артрит, възпаление и болки в ставите), температура, умора, загуба на тегло. Такива симптоми са налице при около половината от пациентите към момента на диагностицирането им със СЛЕ. Макар и по-рядко, може да дебютира и с по-тежко органно засягане. 

Кога е препоръчително да се насочим към ревматолог в помощ на диагностицирането?

СЛЕ може да бъде диагностициран от опитен клиницист въз основа на цялата съвкупност от характерните симптоми, признаци, съчетани с лабораторните находки в подходящия клиничен контекст, разбира се. Когато при един пациент са налице кожно-лигавични прояви (фоточувствителен обрив – т.нар. пеперуда по скулите след излагане на слънце, в основата на носа, по деколтето, афти по устната лигавица, косопад), мускулно-скелетни симптоми (болки в ставите със или без оточност), съчетани с промени в кръвната картина (анемичен синдром, понижени нива на еритроцити, тромбоцити, левкоцити), тогава е уместна консултация с ревматолог. Той ще прецени какви специфични изследвания трябва да се направят за диагностициране на заболяването. За нас като клиницисти е изключително важно детайлното търсене на целия този комплекс от синдроми – кожно-лигавични; мускулно-скелетни; системни; симптоми, насочващи за вътреорганно ангажиране. 

Има ли хора, които са по-уязвими?

Налице са и възрастови, и полови, и расови, и етнически фактори, които имат отношение и към честотата, и към разпространението на заболяването. С най-висок риск например от развитие на лупус са афроамериканските жени, следвани от латиноамериканките, азиатките и накрая жените от бялата раса. Ненапразно СЛЕ се определя като заболяване на жените в детеродна възраст. Това ясно подчертава възрастовото и половото доминиране. Като отношението жени–мъже е 9/10:1 – по-често засегнати са жените, отчетливо доминира възрастта между 20 и 40 години. 
Добре е да споменем какво не бива да правят пациентите – най-важното е да не се самодиагностицират и да не се самолекуват. Ако има изява от страна на сърдечносъдовата система, първата среща на пациента може да бъде с кардиолог. Ако симптомите са от страна на бъбреците с наличие на белтък в урината, може да се консултира с нефролог и т.н. 

Тоест няма такова неразположение, което да ни отведе директно в кабинета на ревматолога?

Различните заболявания може да протекат с много сходни на лупуса клинични симптоми и по този начин да наподобят СЛЕ, особено в началото. Това се отнася и за редица кожни заболявания. И обратно – при СЛЕ могат да се засегнат различни органи и системи и в зависимост от това, СЛЕ може да наподоби редица други заболявания. Може да наподоби хематологични заболявания – когато видим патологични находки от кръвната картина, неврологични – когато имаме симптоми от страна на централната или на периферната нервна система, кардиологични, белодробни и т.н. Затруднения при диагностициране на заболяването може да възникнат, ако то е с общи и неспецифични симптоми – отпадналост, лесна уморяемост, фебрилитет, редуциране на телесно тегло. Зад тези твърде неспецифични прояви може да стоят редица други заболявания. По тази причина, диагностичният процес понякога се забавя, но тук е мястото на специалиста с неговия опит. 

Какви са рисковете, когато диагнозата лупус се забави твърде дълго?

Поради клиничното разнообразие на заболяването, понякога то може да се изяви с животозастрашаващи симптоми – засягането на бъбреци и на централната нервна система, сърдечносъдова, гастроинтестинален тракт. От вида на органното засягане, с която дебютира заболяването, зависи до голяма степен какъв ще бъде ходът и изходът му. 

Споменахте, че най-вече лупусът засяга жени в детеродна възраст, има ли място диагностицираните жени да се притесняват за бъдеща бременност и какво трябва да знаят?

Изключително важен момент при пациентки със системен лупус е бъдещата бременност да бъде планирана съвместно с лекуващия ревматолог. За да прибегне до такава стъпка, пациентът трябва да бъде в ремисия, заболяването да бъде под контрол.

Има ли ефективно лечение или контрол?

Съвременните препоръки за менажиране на заболяването включват мултидисциплинарен подход. Изключително важно е проследяването и адаптирането на терапията в зависимост от активността на заболяването. Разполагаме със съвременни медикаменти. В това отношение българските пациенти имат достъп до всяка нова молекула, която е измислена и до която има достъп един пациент в Западна Европа. За пълно излекуване не можем да говорим на този етап, тоест да забравим, че болестта я има. Нашата цел е да постигнем ремисия или ниска болестна активност, да контролираме болестта. Но разполагаме със значителни възможности. СЛЕ е едно от заболяванията, които са обект на непрекъснато научно обследване в търсене на нови молекули, с разгадаване на патогенетичните механизми. Много интензивни са разработките в терапията през последните години. 

Като преподавател, какво държите вашите студенти да знаят относно СЛЕ?

Може би най-важното е това, че когато бяхме студенти, нашите професори ни учеха, че диагнозата лупус е равнозначно на присъда. В съвремието с интензивния напредък на медицината, при своевременно диагностициране на заболяването и  адекватна терапия, пациентите могат да живеят един пълноценен живот както в личен, така и в социален и професионален план. Искам студентите ми да знаят, че СЛЕ е рядка болест, трудна за диагностициране, но не е присъда. Това е автоимунно заболяване, засяга различни, понякога и жизненоважни органи, може да има и неблагоприятен изход, но уповавайки се на съвременните препоръки, на стриктния контрол, на колаборация с други специалисти, се справяме все по-добре.