Каква е ролята на фондация „Америка за България“ за подобни програми и обмени?

След посещението ни в Ню Йорк следващите стъпки на проекта са разработване на обучителни материали за българските лекари, отнасящи се до палиативните грижи, подобряване на комуникацията с пациентите и техните родители. През октомври предстои посещение на колегите от Weill Cornell Medicine в нашата страна. Надявам се тези контакти да продължат и в бъдеще. С фондация „Америка за България“ направихме и две много успешни „Училища по педиатрия“, в които се включиха студенти от всички медицински университети в страната. Изключително полезно начинание, като се има предвид недостигът на педиатри.

Как тези международни партньорства могат да допринесат за реална промяна тук? 

Няма нужда да измисляме топлата вода. Добрите модели за детско здравеопазване вече съществуват и се прилагат на практика в много страни. Подобни международни партньорства ни дават възможност „да сверим часовниците си“. За да се случи желаната промяна в детското здравеопазване, се нуждаем от подкрепата на държавата и обществото, но основният фактор е ние самите да узреем за нея.

Какво бихте искали да се промени в системата в следващите 5 години?

Премахване на лимитите за университетските болници, промяна в кадровата политика, промяна в заплащането на медицинските специалисти, промяна в клиничните пътеки, промяна в системата на обучение... Този списък е много дълъг. Това, което конкретно е свързано с моята работа и спешно трябва да се направи, е актуализация на Националната програма за редки болести, която повече от 10 години не е обновявана. Голяма част от редките болести са генетични, а генетиката е една изключително динамична, бързо развиваща се област. Националната ни програма за редки болести действително много спешно трябва да бъде адаптирана в съответствие със световните тенденции. В нея трябва да залегнат всички тези промени, от които се нуждаем, за да сме максимално полезни на пациентите си – разширяване на масовия неонатален скрининг, възможност за достъп до генетични анализи, улесняване на достъпа до съвременна терапия….

Какво бихте казали на младите лекари, които сега започват своя път в педиатрията?

Ако петък не е любимият ви ден от седмицата, ако отпуската ви се струва прекалено дълга, ако най-малкият ви проблем е какво пише на фиша за заплатата, вие сте късметлии, защото сте намерили своето място.

Как хората извън медицинската общност могат да подкрепят усилията ви?

Пациентите с редки болести често преживяват и други страдания, които могат да бъдат също толкова увреждащи, колкото тяхното заболяване. Много често тези хора се чувстват изолирани и изоставени, имат проблеми както в социален, така и в професионален аспект. Тук вече лекарите са безсилни и идва ролята както на държавата, така и на цялото ни общество. Редките болести изискват рядко срещана степен на сътрудничество.