Импулсивен или съзерцателен артист си?

Преди да започна работа по проект, аз дълго премислям и наблюдавам света около мен, опитвам да чуя вътрешното си усещане по конкретна тема. А когато творческият момент настъпи, съм по-скоро бърза и емоционална. Уви, днешното време ме стресира, заради това като артист се опитвам да задавам посоки, които да насочват към по-одухотворени преживявания.

Освен подготовката на тази изложба, с твоя съпруг Борис сте водещата сила на галерия Little Bird Place. Сигурно е голямо предизвикателство да балансираш между живота на артиста и на галериста. Как се справяш с това?

Аз съм артист на галерия Little Bird Place вече четири поредни години. Връзката ми с това място е силна и дълбока. За мен е радост и отговорност да бъда въвлечена и в най-отговорната роля там – на движеща, управленска сила, която делим заедно със съпруга ми Борис Чеширков. Сцената на съвременното изкуство в България е стойностна и се надявам нейното място да намира все по-страстна аудитория.

Провокира ме тази звучна дума, име на изложбата ти, която казва много за тревожността и смутената душа на съвременния човек. Колко много неща пропускаме в надпреварата с времето. Каква е твоята противоотрова?

Да, тази надпревара с времето и цялата тревожност, която се усеща наоколо, силно ме тормози. За щастие, като артист, аз освобождавам голяма част от това напрежение в произведенията си. През останалото време се опитвам да се радвам на дребните моменти от деня и да оценявам хората до себе си.

Сега се замислям, че има много женски силуети и нежно присъствие в работите ти и по-малко мъже. Защо е така?

Женските образи в произведенията ми имат няколко смислови посоки. Веднъж това е жената майка, символизираща плодородието и най-директната връзка с природата. Друг път това са образи на жени вдъхновителки, оставили следа в съзнанието ми. Но много често образът е и автопортретен, истинското клише за художника. Харесвам да поставям жената на фокус, именно заради нейния събирателен образ. Тя може да бъде крехка, но и могъща. Може да бъде предизвикателна, но и устойчива. Тя е закрилник и двигател и още толкова много образи. Изследвайки ги, опознавам и себе си.

Природата, апокалиптичните прогнози и глобалният хаос, в който живеем… Какво показва компасът ти на артист – накъде вървим? И с кого би искала да си по пътя?

Компасът ми се лута и в четирите посоки много често, това приключение е изтощително и вдъхновяващо едновременно. Надявам се чрез изкуството ми да посочвам една добра пътека и светлина за бъдещето. Заедно с мен са моите близки, както и публиката, която е отворена да приключенства.