Малките удоволствия на Мариета Ценова
Лицето ù е магнетично и без да има физическа прилика, винаги ми е въздействало като лицето на Вивиан Уестууд. Изразителният релеф на скулите ù и светлосините ù очи, които сякаш вечно търсят и виждат някъде отвъд, се врязват в емоционалната памет. Наричат я напълно основателно „брилянтен стилист“. Остава безспорен репер за добър вкус и фин артистизъм.
Теодора Николова 23 June 2025
Ако си в Лувъра и разполагаш с много малко време, какво би отишла да видиш първо?
Някоя от временните изложби. Те имат много добри кураторски екипи, чиято експертиза е приключение да се следва. А и често така вадят непоказвани творби от колекцията на галерията. В момента са последните дни на „Figures of the fool – from the middle ages to the romantics.“ Интересна тема, нали?
А ако си в Лондон за няколко часа, къде ще те отведат бързите ти крачки?
Лондон е един необозрим Вавилон. Ако е за няколко часа само, бих останала на летището да прегледам селекцията печатни медии на WHSmith.
Все още ли книгата „Портрет на щастливец“, която ми подари навремето, ти е много любима? И в какво обкръжение е сега?
Добрите книги съжителстват, те не живеят в самота. Ако под чадъра „добри книги“ стоят всички, които препрочитаме, там стоят „Дългът към удоволствието“ на Джон Ланчестър, „Жената, която продаде мъжа си на битака“ на Рафик Шами, „Български дневници“ на Робер дьо Бурбулон, „Неприятният татарин“ на Людмил Станев, „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, „Ясна мъгла“ на Марин Крусев, книгите на Самуил Петканов, на Елена Алексиева, авторите на „Кота 0“…
Кога се чувстваш щастливка?
Всяка сутрин, когато пия кафе и правя планове за деня.
