Как са готвили и плейтвали у нас преди век, кои са били горещите ресторанти и барове, имало ли е тапас култура и къде са ходели изисканите компании за избистряне на съзнанието след бал – ще разберете в новата изложба на Държавна агенция „Архиви“ – „Храни и пития на българите от ориенталската трапеза до столовата“. До 6 юни може да я разгледате в изложбената зала на ул. „Московска“ 5 в София.

Ето някои любопитни факти за културата на хранене и забавления от изложбата, която обхваща времето от Освобождението на България до 90-те години на 20 век.

По времето на Фердинанд I на мода са изобилните маси. Менюто за официалната дворцова вечеря от 20 ноември 1898 г. включва 11 степени, между които сьомгова пъстърва по венециански, филе от млади пуйчета по тулузки и фазани с трюфели. Накрая поднасят профитероли ала Метерних, сладоледена „Бомба Калвил“ и пръчици със сирене. Едва след това идват плодовете. Девет различни чаши за вино могат да придружават само основните блюда на аристократичната вечеря (производител от епохата поддържа в каталога си 146 прибора за маса – от лъжички за маслини до вилици за ядене на костенурка). Българският владетел държи ястията да са прецизно сготвени и лично мъмри готвачите, ако поднесеното не му хареса.

При Борис III официалните вечери са сведени до минимум, постите се спазват строго. За разлика от баща си Фердинанд цар Борис не преяжда. Между хранителните навици на царя и съпругата му има различия. В ловния дворец в Кричим и до днес сочат специалната врата, през която царица Йоанна минавала към покоите си, за да избегне миризмите от дивечовите ястия, приготвяни за компаниите на височайшия ѝ съпруг – Нейно Величество била привърженичка на безмесните ястия.

Освежаването на главите след бал се случва по познат и днес начин. Столичната бохема смята за супершик да се ходи в шкембеджийница „Дамарче“ на ул. „В. Левски“. Към 4 ч. сутринта заведението се пълни с дами с дълги рокли и господа с фракове и смокинги.

В София се появява и типичен тапас бар. На високите масички на аперитив „Палма“ на бул. „Цар Освободител“ (срещу италианското посолство) към чашата с висококачествен гроздов дестилат се поднасят хапки в миниатюрни чинийки: с аншоа, с пражка шунка, гарнирана с магданозено листенце, с луканка, с парченце червена чушка и др.

Най-знаменитото заведение на Третото българско царство си остава сладкарница „Цар Освободител“ пред Руската черква, известно като Писателското кафене – истински каталог кой кой е в интелектуалните среди. Открива я през 1908 г. завърналият се от Америка Коста Стоянов. До затварянето ѝ през 1947 г. (през 1977 г. сградата е окончателно разрушена) в нея кафе или дори само чаша вода пият Елин Пелин, Сирак Скитник, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Иван Милев, Светослав Минков и др.

Изложбата поставя и въпроса за „археологията“ на сетивата. Не знаем какъв вкус точно е имал шоколадът през 1930 г. или бирата, произведена в Прошековата фабрика в София… Но всеки сам, на базата на собствения си опит и въображение, е свободен да реконструира ароматите, вкусовете и текстурите на ястия отпреди век – интерактивността е имплицирана в изложбата от над 120 уникални фотографии, идващи от 29-те държавни архива в страната.  

Изложбата, която е изготвена със съдействието на „Нестле България“ АД и „Кока-Кола България“, може да бъде разгледана до 6 юни в изложбена зала "Архиви“ на ул. "Московска“ 5 в София.