След като разреши почти всички неизвестни за любовта в трилогията „Извънредно положение“, „Извънредно любовно“ и „Извънредно неудобно“, актрисата Здрава Каменова, която има талант, сила и енергия да задвижи електроцентрала, за момента се фокусира върху театралната сцена, където изненадва като автор на пиесата „Любов в насрещното“. 

Пътните знаци на Купидон, заложени като малки бомби в текста от Здрава, разчитат актьорите Атанас Атанасов и Стоян Дойчев и актрисите Богдана Трифонова и Евгения Роева.

Онези, които познават таланта на Здрава не само като актриса, но и като смело и немирно перо, могат да са сигурни, че тя продължава традицията да предизвиква коремните ви мускули с безспирен смях, но и сивите ви клетки – с провокацията да се замислите над иначе обикновените теми от ежедневието – защо сме заедно в двойка, дали сме на мястото си в нея и къде слагаме знака стоп или продължаваме в очакване на нови пътни указания.

Преди четири години актрисата спечели престижната награда „Брюке Берлин“, която се връчва за съвременна художествена литература от Централна и Източна Европа, както и за превода на съответното произведение на немски език. Тогава Здрава Каменова бе отличена за текста на пиесата „Дом за овце и сънища“, а Александер Зицман – за изключителния ѝ превод.

Ако е вярно, че зад всеки успял мъж стои по една силна жена, доколко е вярно обратното – какво от мъжа помага за успеха на една жена и кои са мъжете, които са ви вдъхновявали да вървите напред?

Докато пораствах, бях от онези момичета, които никой не забелязва – с много къса коса, пухкавичка и много мълчалива. Чак на 21 години бях поканена на първа среща. Очаквано бихте предположили, че съм била с ниска самооценка, но не. И си мисля, че това се дължи на моя татко. Нашата връзка с бащите ни, момичета, убедена съм, изгражда първо самооценката ни като жени и след това вътрешния ни радар за мъжете в живота ни. И моят радар ме отведе в много добра посока.

Уди Алън казва, че мъжете преследват жените, за да си върнат реброто. Каква е всъщност истината?

Мъжете усещат, че в нас, жените, има  нещо извънрационално, магическо, и това едновременно ги плаши и интригува, и ми се струва, че все се опитват да ни разгадаят по мъжки, да ни открият формулата, неизвестното в уравнението ни и им е най-хубаво, като не успеят. Жените сме като онази задача, която не им се иска да има категорично и еднозначно решение, магията, която прави на пух и прах цялата им логика.

Тогава вечната борба за надмощие между половете измислица ли е?

Аз това надмощие не съм го изпитвала, по-скоро е игра, която оцветява живота.