„Това е едно от най-ценните преживявания в кариерата ми! Всеки ден учех нещо ново. А най-хубавите ни моменти заедно бяха извън камерата. Да си говорим за музика, за салса, за театър, за живота, да пушим пури. С Клинт – да си говорим и за Италия, той е прекарал много време там. Беше преживяване, което ми помогна да разбера какво бих искал аз за себе си един ден.“ Как и защо е станал актьор?

„Растейки в Аржентина и гледайки телевизия, знаех, че искам да бъда в тази кутия, без да съм наясно какво означава това. Чак когато станах на 19 години и се преместих в САЩ, осъзнах, че всъщност можеш да учиш актьорство. Баща ми ме попита тогава: „Защо не учиш театър?“, и аз му отвърнах: „Не можеш да учиш театър“. А той ми каза: „Можеш, има такава специалност в университета“. Тогава си помислих: „Ето, това е моето! Имам енергията, инстинктите, нямам срам, не ми пука какво казват хората, трябва ми само насока.“ Смеейки се му казвам, че това са качества и за журналист. „Леле, гледал съм такива интервюта! Да, мисля, че бих бил добър журналист. Много съм директен, за всичко!“

Първата му поява на телевизионен екран е в „Д-р Хаус“. „Спомням си, че бях на магистралата, когато агентът ми се обади и аз се разплаках, докато шофирах!“ След това попада в сериала „General Hospital“, където вече има постоянен договор и присъствие. „След две години и половина почувствах, че трябва да продължа напред с нещо друго. Отидох при изпълнителния продуцент и тя прояви разбиране. Всички около мен бяха учудени. Вярно, изкарвах пари, но не беше само до това. Когато пътувам, винаги отсядам в хостели или на палатка, така че не ми трябва много. За мен беше важно да съм щастлив. Имах ипотека тогава, бях си купил жилище. Родителите ми казваха: „Нали знаеш, че имаш да изплащаш вноски?“. А аз им отговарях: „Е, какво може да стане? Да трябва да продам жилището!“ За щастие, седмица след като напуснах, получих роля в „Шепот от отвъдното“. За мен винаги е било важно да слушам вътрешния си глас, а това е лесно, когато не си женен и нямаш деца.

Какво го прави щастлив? „Семейството ми, природата. Щастлив съм, когато говоря с приятели или когато някой ми пише, че е благодарен за това, че съм говорил за менталните заболявания и то му е помогнало. Или някой ми благодари, че говоря за почистването на океаните и плажовете от пластмаса. Харесва ми да виждам как хората се влияят от такива неща. Бих искал един ден да разкажа и историята на брат ми, но още не съм готов за това.“ А какво означават татуировките му? „Тази е „Велио“, прякорът, с който се наричахме с брат ми. Аз му казвах така и той на мен също. Ако го погледнеш обратно е „Але“, което е от Алехандро – името му. А това е гласът му, когато го сканирам с телефона си и го чувам. Това е съобщението от него, което казва: „Здрасти, Велио, дано имаш хубава седмица, много те обичам!“.

Пет години по-късно разговорът ни за щастието продължава на езерото в Панчарево. Малко преди той и колегите му да изберат победителя в тазгодишното издание на „Синелибри“. Игнасио е ремонтирал къщата си в Ел Ей, редовно прекарва време със семейството си, продължава да снима, не обича да посещава социални събития, но в никакъв случай не се замисля да дойде в България, когато го каня. „Спомням си добре отбора на България от 1994-та, Христо Стоичков е играч, когото много харесвам“, смее се той. Като изненада успявам да му уредя среща с Христо Стоичков и двамата се прегръщат и си говорят все едно са приятели от години. Разменят си контактите. Игнасио не пропусна да пише на Стоичков, когато се роди неговият внук.