Според Абубакр Ену храната е общуване, магия и моменти на споделеност. Той има не само красиво име, но и интересна история. Бил е театрален актьор, преподавател по актьорско майсторство, работил е в авиолиниите. Mакар и млад, вече е натрупал дългогодишен опит в луксозното хотелиерство, в хотели от веригата InterContinental  в Йордания, Марсилия и Лион и от веригата „Феърмонт“ в Швейцария. Отскоро е генерален мениджър и на наградения за „Най-добър луксозен хотел в Източна Европа“ и „Водещ хотел на България“ за шеста поредна година – хотел InterContinental Sofia.

Вечеряме в прекрасния ресторант ADOR, за да опитаме новото есенно-зимно меню, подготвено с безупречен вкус и усет към впечатляващата презентация от шеф Димитър Бояджиев.

Избирам да опитам хитовата салата Бурата с маринован патладжан с мисо, розов домат, печени чушки, отлежало балсамико, фелд салата и билков дресинг.

А Абубакр Ену се спира на салата с батат и горгонзола крем от рукола, фелд салата и бейби спанак с ябълка, мариновани червени боровинки, карамелизиран червен лук, глазиран пекан и дресинг с нар.

Препоръчва ми F2F Совиньон Блан. Казваме си „Наздраве“. Наслаждавам се не за първи път на аромата и силния вкус, напомнящ пешън фрут, киви, свежа зеленина и лайм.

Случва ли ви се да организирате вечери на свещи?

В началото на COVID бях на ръководна позиция в хотел InterContinental Dieu в Лион. Не знам дали ви е познат. И понеже  имаше забрана за работата на ресторантите, измислихме алтернатива, която се оказа с wow ефект – организирахме вечеря на свещи за Свети Валентин на четирите тераси на хотела. Те са с вълшебна гледка към бара, който е в сърцето на сградата и представлява затворено вътрешно пространство с таван на 33 метра. Можехме да действаме с румсървис и така легално да дадем възможност на ресторанта да работи. Получи се изключително събитие. И докато всички други ресторанти бяха затворени, ние имахме четири маси, които продавахме много скъпо. А в InterContinental Sofia традицията за вечери на свещи я поставяме с вас.

Не съм била в Лион, но животът ми беше свързан с Тулуза в продължение на четири години.

Виж ти! Аз съм от Тулуза. Там съм роден, израснал и почти през целия си живот съм живял там.

Хората са прекрасни! Толкова южни, толкова отворени за общуване! Знаете ли, че български режисьор е арт директор на Националния театър в Тулуза – Галин Стоев?

Така ли?! Колко интересно! Аз се занимавах с театър около 12 години. Учих в Консерваторията и дори съм преподавал на деца паралелно със следването ми. Живеех в един от трите района на квартал Мирай – Рейнри. Имаше една театрална асоциация, която работеше с деца в кварталите. Създадохме си трупа. Постепенно играта ни започна да става по-професионална и един ден Националният театър в Тулуза дори се свърза с нас. Предложиха ми да се запиша на обучение в Консерваторията. Паралелно с това самият аз преподавах театър. На 18-19-годишна възраст вече бях на нивото, на което можех да обучавам и деца, и възрастни. Четири години преподавах в училища и в театрални работилници. Все още поддържам връзка с асоциацията. И дори в България продължавам да съм неин ковчежник.

Какво означава това?

В състава на всяка асоциация във Франция има три задължителни лица – президент, ковчежник и секретар. Аз отговарям за финансовата част на асоциацията. Доброволно е, но помагам дистанционно.

Каква е връзката на театъра и хотелиерството?

Хотелът е една голяма сцена, на която излизаме пред клиентите. Хората идват, за да изживеят хубави моменти. И ние сме тук, за да ги композираме. Всичко около нас е по предварителен сценарий – униформите на колегите от екипа, събитията, храната. Наша грижа е да създадем случващото се на сцената ни. Зад кулисите можем да бъдем себе си, но за клиентите трябва да изиграем спектакъла, да ги вдъхновим и да се почувстват в мечтите си. Ние сме посланици на хотела, на страната, в която се намираме. Такава е нашата роля.

И все пак какво ви вдъхнови да учите туризъм?

Пак беше късмет. Винаги съм се интересувал от пътувания и туризъм. Докато бях студент, на 20 години, имах шанса да работя като стюард за „Еър Франс“. Беше стаж за три месеца. После ми ги удължиха на шест. И обиколих света. Много харесвах хотелите, пътницитe в самолета, с които говорехме за театър. Влюбвах се в различните места, на които кацахме, различните аромати, различните хора. И когато стажът приключи и се върнах към следването, се прехвърлих от икономика в туризъм. Най-доброто решение, което можех да взема. След това заминах на стаж в хотел в Йордания. Кариерата ми се разви бързо. В Марсилия станах директор, първо временно изпълняващ длъжността, след като управляващият директор напусна. И след това ми предложиха България. След осем години в Марсилия имах нужда от промени.

Много интересно. Разговорът ни е пълен с изненадващи обрати.

Да. Ето още един – двамата ми родители са родени в Алжир, когато той е бил част от Франция. А аз съм роден във Франция. В този смисъл винаги сме били французи, макар че баща ми участва във войната за освобождението на Алжир.

Каква история!

Да. Той е дошъл да живеем във Франция. Така че имам алжирски произход, но моята култура, моят език, литературата, която обичам и чета, са френски. Мечтая на френски.