Маги, а твоята версия за това как намери актьорите си за главните роли?

Маги: За мен беше много важно да открия правилните актьори и си давах сметка колко е трудно днес да намеря Хайтовите типажи. Старая се да ходя на повечето театрални постановки, да гледам нашите филми и сериали, това е част от работата ми и затова съм наясно с актьорския ни потенциал. Когато обаче видях Ралица във филма „Жените наистина плачат“, бях зашеметена от нейното силно присъствие и естествена красота и за себе си вече знаех, че тя е истинската Хате. На кастинга затвърдих избора си, бях сигурна, че Ралица ще се справи блестящо. После в продължение на три месеца търсих актьор за ролята на Мето. Дойдоха доста известни имена, както и студенти от НАТФИЗ, но в крайна сметка Радослав ми направи много силно впечатление с това, че се беше качил на Витоша и си беше заснел видеото за кастинга сам в нужната среда, освен това умееше да язди кон, да сече дърва, занимаваше се с дърводелство и дърворезба. Това са все умения, които днешният живот не изисква и затова все по-малко хора ги владеят. Само се молех да си паснат с Ралица. Много е сложно и за двамата актьори да изиграят този голям възрастов диапазон – от 18 до над 30-годишни. Аз винаги се доверявам на актьорите си, вярвам им дори повече, отколкото те могат да си представят, сигурно го усещат и може би там някъде между надеждата, таланта, вярата и работата се ражда истинският образ.     

И да не пропуснем Велислав Павлов, който във филма е в ролята на чичото осиновител на Мето и е доста секси в смелостта си.

Маги: Велислав е вече утвърдено име, звезда. Не че Ралица и Радослав не са, за мен те винаги ще бъдат моите звезди, но чисто възрастово не са имали възможността да направят кариера като тази на Велислав, това тепърва им предстои.  В този филм Велислав  е много  по-различен от всичко, което е снимал досега, и направи силен и необикновен образа на Адил.

Операторът Емил Христов, който, освен че е изключителен професионалист, много обича актьорите, си отделяше време за работа върху техните портрети, което има голямо значение за още по-силното им екранно въздействие.  

Да, и това важи не само за актьорите в централните роли, но и за тези в епизодичните – Светлана Янчева, разбира се, Васил Банов, Михаил Мутафов, Гергана Данданова. Великолепни са! Разкажете за костюмите във филма. Както и за изключително интересния аксесоар за коса, който носи Ралица в сцената със сватбата си с нежелания жених.

Маги: Снимахме в сърцето на Родопите и героите са българо-мохамедани. Заедно с Ивелина – художничката на филма,  купувахме реквизит – халища, предмети, съдове – от съседните села. Много държах тези хора, когато гледат филма, да разпознаят по ненатрапчив начин своя бит, да усетят принадлежността си към това прекрасно място. Интересно е, че в региона всяко село се отличава със специфична носия, различна от тази на съседното.  Харесах много впечатляващ сватбен костюм на около 200 години от Старцево.  Намерих специални платна, каквито вече много трудно се откриват, и дадох на Марта Миронска, художника по костюмите, да ушие същия. Това красиво наплитане върху косите на Ралица пък е характерно точно за някогашните българомохамедански сватби. Видях го на стари фотографии, но и днес, макар и много рядко на събори, в този край може да се срещнат момичета с така направени коси.

Рали, тежки ли бяха за носене тези дрехи и аксесоари?

Ралица: В момента, в който си сложих накита с плитките и монетите върху косата, останах изумена. Хората ме гледаха като самодива. Костюмът веднага те трансформира и ти самият се изненадваш от трансформацията. Актьорът е проводник. Никога през живота си не съм пасла овце, нито съм доила кози, нито съм месила хляб. Когато обаче потънеш наистина дълбоко в героя си, някак изведнъж започваш да получаваш знания и умения, за които до този момент не си и подозирал. Все едно се свързваш с някаква гигантска база данни. Когато снимахме сцената с доенето, в началото козата не ме допускаше, тъй като не ме познаваше. Изведнъж сякаш някакъв глас ми каза: „Започни да я галиш“. Аз го направих, тя се отпусна и успяхме да заснемем сцената.

Във филма „Сватба“ има още един главен герой – природата, Родопите. Красотата на планината през есента е наистина омаломощаваща.

Маги: Някой ми предложи за по-евтино и по-лесно да снимаме тук някъде, близо до София. Няма как да фалшифицираш Родопите! Това би било предателство спрямо Хайтов и българския зрител.  Тъй като съм и продуцент, не само режисьор на филма, реших, че имаме финансов ресурс и ще го използваме по предназначение. Първоначалната ми идея бе филмът да е графичен, особено втората част – почти черно-бяло да е, заради студа, снега, голите дървета… Падна ни се обаче едно слънце, едно чудно време, дори през декември беше такова. Даже Емил Христов каза: „Маги, това е мексикански филм“. Но Родопа планина наистина е магия и човек се чувства някак смирен пред нейната красота. Живяхме цял месец в тази магия и мисля, че успяхме да се слеем с нея. Когато приключиха снимките, бях като опустошена, защото свърши един дълъг и съзидателен творчески период, в който всички заедно изградихме нов, много различен от нашия свят. „Сватба“ не беше просто филм, за нас беше живот.