И как се върна при Ники след Валери?

Било ни е писано... Една късна нощ, кацнах на летище София с моя приятелка и получих странно обаждане. Звънеше ми негов приятел. Доста се чудих дали да вдигна телефона и нещо просто ме накара да кажа „Ало“... В следващия момент вече бяхме всички заедно на дискотека и оттогава сме неразделни! Говорили сме си, че дори когато не бяхме заедно, всеки е знаел какво се случва с другия.

С него не сме имали скандали или изневери. Просто се срещнахме като млади. Имахме си луди години, в които той искаше да се наживее, аз също. Ревнувахме се. Той беше на 18, футболист в „Ливърпул“. Нали се сещаш как го гледаха жените? Някак си не бяхме си изживели това, което трябваше да си живеем. Той ми е първата любов. Като се събрахме преди седем години, се разбрахме, че вече сме големи хора. И е така. Няма за какво да се скараме. И сме много сплотени.

Беше ли с теб по време на раждането?

Не само по време на раждането, но и през цялото време. Бременността ми беше много тежка. И д-р Калчев от медицински център „Калчев“, когото ми препоръчаха от Турция и който за мен е златен човек, на няколко пъти ми помогна да я овладеем.

На третия месец прокървих. Наложи се да лежа в болница. Ники спеше в стаята при мен, на дивана до мен и ми държеше ръката. За секунда не я пусна. Беше ме страх. Бях нонстоп на системи. През три часа влизаха да ги сменят и да ми бият инжекции. Аз съм много чувствителна. А и кой обича да е в болница?

Ники се прибираше за два часа до вкъщи само да се преоблече. И го сменяше сестра ми. Миналата Коледа я изкарахме в болницата двамата. Беше ми донесъл елхичка, а под нея имах подаръци. Поръча вечеря и вечеряхме заедно. Аз бях с абоката. Много е мил. Много е добър. Винаги съм знаела, че ще е уникален баща и е така. И на Нова година в болницата си мислех – раждам през март и да се свършва тази мъка. На финала се оказа, че тепърва трябва да минем през най-трудното.

Какво се случи?

(В очите ѝ се появяват сълзи и гласът ѝ трепери.) Няма да забравя думите на моята докторка: „Трябва да си щастлива, защото живееш втори живот“. Аз нищо не помня, защото шест часа съм била под пълна упойка. Получила съм голям кръвоизлив. Ники е бил пред операционната.

Казали са му. Било е кошмар... Не бих искала да съм на негово място в такъв момент. Важното е, че всичко е зад гърба ни и преодоляхме най-трудния момент в живота ни. Благодаря още веднъж на д-р Нашар, проф. Марков и целия екип на „Токуда“.

Хубавото е, че си тук и си здрава. И много обичана! Имаш две деца и любим мъж.

Да. И всеки ден прави неща, които ми показват, че съм специална за него и че държи на семейството. Когато гледам дъщеря ни сега, и за момент не бих се поколебала да мина отново през абсолютно всичко, за да я имаме. Това е най-голямото щастие.