Тя е с черна копринена рокля тип комбинезон с дантела и едри маратонки. Има широки рамене, дълга коса, съвършено направени гърди и устни и съвършени крака. Пие фрапе и кола. Кара огромен черен джип. Говори леко детски. И думите, които използва най-често, са: „всъщност“, „наистина“, „нали“ и „никога няма да забравя“. Николета изглежда като човек, който иска животът да се случва съвършено. Със сигурност има нужда и да е красив.

Мила е. Присъствието ѝ е пълно със съблазън, и очите ѝ, и гласът ѝ, и жестовете. Около нея вибрират обръчи феромони. Едва ли има мъж, който би ѝ отказал каквото и да било. Едва ли можем да преброим мъжете, чийто пулс се ускорява при мисълта за нея. Последователите ѝ в Инстаграм са около милион. Не се е кандидатирала за избори, затова не е влязла в Парламента. Засега!

Когато я срещнах за първи път на живо, беше бременна в седмия месец с голямата си дъщеря Никол и почти без грим беше впечатляващо красива. Сега се срещаме след раждането на втората ѝ дъщеря Борислава. Избрахме да говорим в заведение, в което тя се чувства спокойно и уютно.

Неусетно минават три часа. Светлината на деня се стопява. Преди да запалят лампите, за няколкото минути, в които мракът се изкушава да погълне реалността, наблюдавам Николета в контражур. Открояват се устните ѝ, веждите и скулите ѝ и, да, напомня на Анджелина Джоли. Някои я сравняват и с Виктория Бекъм. Тя самата твърди, че никога не е искала да прилича на някоя звезда. По-скоро е щастлива сама да бъде вдъхновение за младите момичета.

Настоява да бъде различна на корицата на EVA. Иска да я видим жива, човешки, сурово. Изглежда, все едно влиза в поредната си роля, но прочетете това интервю и ще усетите колко е искрена. От разговора ни разбирам, че е минала през много голямо изпитание и е стъпила на много тънката граница между живота и смъртта. Успяла е да се справи и да оживее благодарение на подкрепата и любовта на мъжа на сърцето ѝ и в живота ѝ – Ники Михайлов, както и на усилията на лекарите.

Николета ми показва снимки на осеммесечната им дъщеря Борислава, съвършена, като всяко бебенце. Споделя ми, че този ноември е щастлив за нея. На 30-и предстои рожденият ѝ ден, преди това е на корица на EVA, много харесва снимките, които ѝ е направил Васил Германов, и (!) Борислава е казала първата си думичка преди четири дни. Думичката е „мама“.

Да! Мама! – радва се Николета. – И когато го каже, аз съм толкова щастлива, че Борислава започва да го повтаря пак, и пак. Много е забавно! Само Ники седи отстрани и от време на време пита: А „тати“?

Кога решихте, че искате бебе?

Преди много време. Ники винаги ми го е казвал: „Точно ти ако не ми родиш дете… Искам моята първа детска любов да има продължение.“ Опитвахме около две години. Според изследванията нямахме проблем, но не се получаваше и решихме да пробваме инвитро. След два-три неуспешни опита... Лекарите просто вдигаха рамене и казваха: „Ще опитаме пак, какво толкова като не е станало?“. А това е последният коментар, който иска да чуе една жена, минала през стимулации, инжекции и много болезнени процедури.

Много приятели ни съветваха да опитаме в Турция. Явно съм подценявала тази идея, докато не отидохме в болница „Мемориал“ в Истанбул. Никога няма да забравя този ден. Направихме пълни изследвания. Седнахме с един професор. Той прегледа документацията и попита: „Искате да ми кажете, че са ви правили инвитро процедури?“ Казваме: „Да!“ И той се хвана за главата: „България! България!“

Защо?

Оказа се, че имам гинекологичен проблем след раждането на Никол преди 12 години. И плодът няма как да се задържи. Професорът се учуди, защо нещо толкова видимо за един лекар е останало незабелязано от колегите му в България. Обясни, че трябва да направим операция, да мине известно време и да опитаме отново да забременея. Така и се случи, подложих се на всички процедури, мина известно време и забременях от първия път. Като го разказвам, не изглежда трудно, но беше голямо изпитание.

Ходенето по болници в България, чакането, операциите, емоциите, през които минаваш. Седиш и се молиш да видиш тези две черти. Не казвам, че нямаме добри доктори. Напротив. Точно български лекари ми спасиха живота, когато раждах, но преди да забременея, беше много тежко. Няма как да не виждаш проблема, а в Турция от първия преглед да го кажат и да предложат решение. След моята бременност публикувах един пост в Инстаграм, в който обяснявам всичко, което съм преживяла, и то с надеждата да помогна на други жени в моето положение. И така се случи – хиляди жени ми писаха, че са минали през същото. И имат нужда от помощ. На всяка съм отговорила и с каквото мога, ще помогна.

А Никол доколко знаеше за това, през което минавате? И как го приемаше?

Вълнуваше се за всичко това с нас. Няма да забравя как и тримата гледахме теста и го отваряхме на три. А какво щастие беше, когато се оказа, че съм забременяла.

Какви са отношенията на Никол и Ники?

Имат много силна връзка. Винаги съм знаела, че ще е уникален баща, защото виждам как се държи с нея. Запознах ги, когато Никол беше на шест. Той играеше в Турция. И му отидохме на гости. Лъжехме я, че е брат на най-добрата ми приятелка. Няма да забравя – влизаме в къщата му там и виждаме огромен диван, целия с играчки. Никол ахна. Отношенията им се развиха постепенно. Тя го хареса много и наистина много го обича. Ники я прие като свое дете.