Саломе е на 12 дни, когато баща ù – известният френски режисьор, носител на два Оскара Клод Льолуш, я снима в люлката ù за филма си „Да живее животът“. На 12 години партнира на екран на Жан Пол Белмондо. На 16 е участвала в 20 филма и дебютира на сцена. На 20 е директор на театъра Cine 13, основан от баща ù. Режисира, пише пиеси, продуцира спектакли. Има номинации „Молиер“ за драматургичен текст и за актриса във второстепенна роля за пиесата си „Политически коректно“.

На българска сцена можем да гледаме два великолепни спектакъла по неин текст – „Това не го казвай!“ и „Заклеваш ли се в децата?“. Комедии за съвременните взаимоотношения в двойката, за силни характери, за разминавания, за спорове, в които никой не отстъпва, за темите, с които се сблъсква любовта, написани с интелигентен, блестящ език и преведени брилянтно от Снежина Здравкова. И двата спектакъла са огромно удоволствие заради партньорството на сцена на Теодора Духовникова и Явор Гърдев, режисирани от Явор Гърдев, и Весела Бабинова и Владимир Зомбори – от Крис Шарков.

През юни миналата година Саломе Льолуш гостува на театралния фестивал „Варненско лято“. Kогато говорим по телефона, разказва, че Варна много ѝ е харесала. „Стори ми се много европейски град – споделя Саломе. – Напомня ми малко на Гърция. И публиката беше прекрасна. Хората толкова хубаво приеха спектакъла („Това не го казвай!“), смееха се и изглеждаха ентусиазирани, а според актьорите дори се смеели по-малко, отколкото обикновено.“

Дали спектакълът „Tова не го казвай!“ e свързан и е посветен на вашите родители – на майка ви (Евелин Боникс) и на втория ви баща (Пиер Ардити), защото те изпълняват ролите на френска сцена?

Мислех за тях, когато пишех текста, но само два скеча са свързани с тях. За единия не съм сигурна, че присъства в спектакъла, който се играе у вас. Другият е за естетичната хирургия. Повечето от диалозите са взети от реални разговори между мен и моя партньор или между мен и приятелите ми и родителите ми.  

Какво ви вдъхновява и какво – никак, в любовта?

Вдъхновява ме, когато ни прави по-силни и ни помага да напредваме. Не обичам, когато ни пълни със съмнения, забавя ни и ни отнема много време.

Как изглежда идеалната любов за вас?

За мен любовта не може да е идеална. Тя е сложна. Да си влюбен и да обичаш не е едно и също, а хората често ги смесват. Влюбването е като ускорител и ми се струва опасно. Всичко се случва по-бързо. Но да обичаш според мен е фантастично и изисква доверие, много доверие. И двете са сложни.

Има ли тайна за това любовта да е продължителна?

Не я знам.

Спектаклите ви, които гледах, са посветени на двойки, чиято любов продължава поне 10 години.

Да, защото смятам, че любовта продължава, докато човек има усещането, че може и да свърши. Хората, които си въобразяват, че никога няма да свърши, един ден се изненадват. Мисля, че всяка любовна история трябва да се живее, все едно ще свърши много бързо.

Има ли нещо, за което се кълнете в дъщеря си пред вашия партньор?

А! Не се кълна!

Ако си представим живота като игра на сцена, какво е важно да знае човек, за да спечели тази игра?

Мисля, че най-важното е да не взима много на сериозно нито себе си, нито каквото и да било друго.

Ако имахте избора да се занимавате с нещо различно от театър и кино, какво бихте избрали?

Вероятно да стана адвокат или съдия, или да имам професия, свързана със съдебната система, защото човешките истории са ми много интересни и обичам да разбирам различните гледни точки, да погледна и от едната, и от другата страна.

Може би щеше да е нужно да станете политически коректна.

Аз не съм политически коректна. Старая се да не се страхувам и да съм директна. В първата ми пиеса „Политически коректно“ ставаше дума за момиче от левицата, което има авантюра с мъж от крайната десница. Имам и пиеса за Израел и Палестина. Не ме е страх да коментирам спорни теми. Не взимам страна. Винаги се опитвам да разбера и двете гледни точки. Имам късмета да съм родена във Франция, по-скоро симпатизирам на левицата, по-скоро съм феминистка, но не ми е интересно да говоря с хора, с които сме на едно мнение. Интересно ми е да изучавам тези, които не са като мен, за да разбера защо не мислим по един и същи начин. Аз съм феминистка и симпатизирам на левицата, вероятно защото моите родители са ме възпитали така. Дали бих мислила по същия начин, ако се бях родила в религиозно семейство, симпатизиращо на десницата?

Има ли човек в живота ви, който е променил кардинално гледната ви точка?

Не е само един. Уча непрекъснато и от всички, от хора като Симон Вейл (френска юристка и политик, етническа еврейка) или от хора, които се интересуват от екология, от различните от мен. От всеки уча по нещо. Събирам си парчета.