Възможно ли е числото 13 да ви носи късмет? Името и презимето ви е от общо 13 букви. В името на театъра на баща ви Cine 13 също има 13. Вярвате ли в съдбата?

Мисля, че късметът зависи от хората. Ако вярваме, че числото 13 ще ни донесе нещастие, ще стане така, ако вярваме в обратното, ще привлечем щастие.

Не вярвам в съдбата. Вярвам в енергиите. Мисля, че когато човек има добра енергия, всичко се случва по добър начин и обратното – когато има лоша енергия, нещата не вървят.

Какво е да сте дъщеря на баща, спечелил два Оскара, преди дори да сте били родена? Дали е лесно, или по-скоро не?

Бъдете сигурна, че има по-трудни неща в живота. Не е особено сложно. Дали ще съм дъщеря на баща, спечелил Оскари, на работник или на изнасилвач, едва ли би ми се отразило. Оскарите на баща ми не ме карат да се чувствам важна. Когато си говорим с него, не е за наградите му, а по-скоро за живота, за любовта. Той е с доста свободни възгледи. Принадлежи на свободолюбиво поколение. Имал е много любовни истории, много жени и любовници. Мисля, че ме е научил на определена свобода, и по-скоро да бъда щастлива, отколкото да съдя хората.

Разкажете повече за партньорството ви на екран с Жан Пол Белмондо, когато бяхте на 10 години?

Беше много готино. Той беше наистина много мил, много смешен, много симпатичен. Много се шегуваше, непрекъснато беше готов да прави щуротии. Да вземе кола, която няма право да шофира, да скочи с парашут. През цялото време се опитваше да разсмива всички. Обожаваше да се забавлява и се забавляваше на снимачната площадка. Обичам да работя с актьори, които се забавляват на сцената като него, за които усещам, че присъстват и им харесва да присъстват.

Дали сте се чувствали различна от другите деца? Вашето детство е било различно.

В какъв смисъл?

Дори в смисъл, че сте живели сред легенди – като баща ви, като Белмондо, които деца като мен са можели да гледат само по телевизията.

И за мен бяха легенди. Баща ми – не, но Жан-Пол Белмондо или Ален Делон, с когото се запознах в една от ложите на театъра на Ерик Еманюел Шмит след спектакъла „Енигматични вариации“, в който той играеше. Те бяха легенди за мен и хора от екрана. Делон също беше много мил, очарователен, голям съблазнител.

Какво сте научили от баща ви за театъра и за киното?

С него сме много различни. Той обича да говори за това, което прави хората щастливи, а аз – за това, което ги прави нещастни. Той е по-голям оптимист, вижда хубавата страна. Аз веднага виждам това, което не е окей.