Гледаш ли филма понякога?

Да, гледам го. Пени свърши страхотна работа, като разказа историята на тези жени. За разлика от лудницата, в която живеем сега, и в която има президентски избори между прокурор и престъпник, тогава в САЩ е имало малко повече невинност. Много от жените са ми разказвали, че тогава са имали вяра в правителството и управляващите сили. Не е имало такъв цинизъм, с който всички се борим днес. Смятам, че филмът носи всичко това и, разбира се, усещането колко им е харесвало да играят бейзбол. И да живеят във време, в което е било гордост да правиш това, за което те призове страната ти. Било е особено важно за тези жени, тъй като са започнали да ги приемат като сериозни атлети, независимо че са били облечени в къси полички и е трябвало да са гримирани, като се появят на стадиона.

Говорейки си за професии и истории зад тях – ти си била част от един от моите любими филми за журналистическата професия – „Лешоядът“ с Джейк Джиленхол.

О, да!

Този филм е толкова истински, за съжаление.

Това беше наистина страхотно преживяване, Джейк е фантастичен актьор. Той приема много сериозно историите, които разказва, и беше влязъл под кожата на героя си. Плашещ сюжет си е. Толкова е важна ролята на журналистите за достигане до истината. Недоверието е голяма част от живота днес, особено вследствие на социалните мрежи. Днес се съмняваме в това, което ни се поднася. Новините отдавна не са в интерес на обществото, а са свързани повече с пари и рейтинги. Трудно е, знам, имам няколко приятели журналисти и съм наясно колко е важно да задаваш трудните въпроси, но може да е опасно.

Участвала си в доста сериали – има ли някой, който ти е особено важен и на сърцето?

Обичам всяка роля, която съм изиграла. Късметлийка съм да бъда част от толкова хубави проекти – дали ще е голям студиен филм, или по-малък и независим, или комедиен сериал, дали се появявам от време на време, както е в „The Boys“ или „Better call Saul“, винаги се забавлявам! Трудно ми е да избера една.

Другата ти голяма любов е музиката! Разкажи ми за твоята група – къде свирите, как се събрахте?          

Групата съществува от около 10 години, сменяли сме името няколко пъти. В началото свирехме блус и бяхме Annie and the true Blues, изпълнявахме стари класически парчета. По време на пандемията обаче започнах да пиша повече музика в стил R’n’B и си сменихме името, тъй като не беше вече точно. Така че сега сме Ann Cusack & the Generation Jones Band. Изявяваме се предимно в клубовете на Лос Анджелис. Като бях по-млада, бях в група за акапелно пеене. Пеенето винаги ми е било на сърцето. Обожавам го, кара ме да се чувствам добре.

С голямо удоволствие ще дойда да те чуя в Лос Анджелис следващия път, като съм там!

Идваш ли често?

Поне веднъж в годината, обожавам Ел Ей. Много ми харесва твоята комбинация от живот между Калифорния и Лондон. Какво те прави щастлива в живота?

Толкова много неща… Може да бъде вечеря с приятели и вкусна храна или да отида да слушам музика на живо и да танцувам салса. Да се насладя на красива лятна вечер, в която изведнъж се усеща полъх на вятър или аромат на жасмин. От малките неща до това да получа роля редом до хора, които уважавам. Да пия лимончело след вечеря или да си поръчам шоколадово суфле за десерт и шоколадът да се разтече… Да съм част от сериал като „Рипли“ в Нетфликс до някой като Андрю Скот. Толкова много неща…

И аз съм огромен фен на това да се наслаждаваш на малките неща! Да успееш да останеш позитивен...

Да, живеем в странно време и трябва да осъзнаваме колко ужасни неща се случват по света и все пак трябва да успяваме да намираме красотата в живота и в хората. Дълбоко в себе си вярвам, че хората са добри и искат да бъдат добри.