За разлика от Лий, Карла Гуджино никога не е имала (а може би и не е търсила) актьорския шанс да бъде избрана за роли като Скарлет О’Хара и Бланш от прочутата пиеса на Тенеси Уилямс. Затова пък винаги е знаела, че най-добрите роли ще ѝ се случат на по-късна възраст. Ролята на Вивиан Лий в бъдещия филм е сбъдната мечта за нея. Макар да започва да се снима в киното и телевизията още когато е 19-годишна и към днешна дата да има зад гърба си сериозна актьорска биография, все пак нека си го кажем – за огромна част от публиката на планетата Земя Карла е една от онези актриси, за които сбръчкваш чело, щракаш с пръсти и повтаряш: „Гледал съм я някъде, но къде беше, къде?!“ И да, може и да не се сетиш.

Бащата на Карла, на когото дължи италианската си фамилия Гуджино, е зъболекар, а майка ѝ – бохемка и луда глава. Двамата се развеждат, когато Карла е още почти бебе. По-късно в детските си години тя непрекъснато се мести ту при единия, ту при другия. С майка си опознава живота на колела, нощуването в палатки и каравани и се научава да брои звездите в нощното небе, докато заспи. При баща си, зъболекаря, пък води луксозен начин на живот – красива къща във Флорида, тенис корт, плувен басейн… „Имах не едно, а две детства“ – признава актрисата.

Още като тийнейджърка започва да работи като модел (и дори подпомага финансово майка си), като паралелно взима уроци по актьорско майсторство. Първият ѝ пробив идва, когато режисьорът Робърт Родригес я избира за ролята на майката в суперуспешния си филм „Деца шпиони“ (в ролята на бащата е Антонио Бандерас), който при бюджет 35 милиона долара донася на създателите си над 100 млн. долара печалба. Следват две продължения и Карла е на ръба да се превърне в суперзвезда, но това така и не се случва. Следващият ѝ голям филмов хит, макар че тя не е в главна роля, е отново на Робърт Родригес – „Син Сити: Град на греха“ (2005).