Николай Гроздински е бил тибетски монах само 4 години - от 1995 до 1999, но пък от гледна точка на факта, че "времето" е абстрактно понятие, където 7, там и 4 години. Освен това "7 години в Тибет" изобщо не му е любим филм, защото смята холивудското прехласване по Изтока за позьорство и глупости. В момента той е на 28, преподава тибетски език, история и култура в Нов български университет, пише книги и не свири на пиано.

Последното наистина е важна информация, защото преди да дойде "онази сутрин", в която решил, че ще тегли чертата, ще се вдигне и ще замине за Тибет, той е възприемал себе си като джаз-музикант. Оправдава се, че спрял да свири по принуда, защото не можел да мъкне пианото със себе си. Ако свирел на саксофон, нямало да се откаже от музиката. Сигурно е така, но е странно, че дори в дома му няма пиано.

студент по музика в Америка

На пиано свири от 4-годишен. Веднага след като завършва музикалното училище, кандидатства, печели стипендия и заминава за Щатите да учи музика в Бъркли колидж ъф мюзик. Изкарва там три години, но напуска последния семестър. "Трябваше да пиша дипломната си работа - партитури за огромен оркестър. Но аз вече бях взел решение да се отправя към Тибет, така че беше безсмислено да хвърлям този труд."

Работи близо година като хамалин (400 $ на седмица), за да изкара някой долар за пътешествието. Но и през първите студентски години не се е свенил да върши "черна работа". "В Америка съм работил всякаква мръсна работа - мил съм чинии, стълбища, бил съм сервитьор в пицария, какво ли не."

Когато майка му чува по телефона, че си е наумил да ходи в Тибет и иска да го финансират, почти му затваря телефона. Но след няколко месеца, когато става ясно, че е напуснал университета и е превивал гръб с товар на гърба си, родителите махват с ръка и допълват необходимата му сума.

Всъщност пари му трябват само за път, за квартира и храна. За самото обучение в Тибет не се плаща нищо. На летището в Делхи се оказва, че целият му багаж е изгубен и той тръгва към Тарамсала (Тибетски духовен център в Северна Индия) само с дрехите на гърба си. "Отивах там да ставам монах, така че багаж и без друго не ми трябваше, там носех техните дрехи."

монах в Тибет

В Индия има няколко тибетски духовни центъра. Когато древният Тибет е бил окупиран от Китай, цялата тибетска общност с духовните й водачи се преселва в Северна Индия и в няколко града в Южна Индия - щата Карнатака. Николай е учил и на двете места. В Южна Индия живял в манастирския град, там нямало други хора, нито институции, освен около 6000 монаси, но в Тарамсала имало и миряни.

Именно там живее Далай Лама и по думите на Николай това е най-доброто място, където се учи тибетски език. Книгата "Жития на безделници и пропаднали мистици" започва да пише още в Тибет, а следващата "Да подремнеш в скута на Голямата еднаквост" е писана изцяло тук и макар той да твърди, че не е точно автобиографична, именно в нея се разказва за тибетските му преживелици.

Защо тръгна за Тибет?

От увлеченията на американците по източната култура ли се повлия, или реши да избягаш от цивилизацията, за да си общуваш с Бог отблизо? Не съм тръгнал да си общувам с Бог. Ние с Бог сме доста скарани.

Защо?

Не приемам неговото съществуване. Особено в будизма това изобщо не се засяга.

Казваш, че си се събудил една сутрин с мисълта, че трябва да отидеш там?

Не можеш да ме убедиш, че няма някакви натрупвания, някакво разочарование, депресия, раздяла?
Както казват, "всяко нещо започва с една невинно изпита бира". Сигурно има много неща, но не мога да ги подредя. За Щатите заминах много ентусиазиран.

По онова време имах приятелка българка, която учеше в Ню Йорк, аз в Бъркли, бяхме планирали да заминем заедно и като се изучим, да се съберем. Но пътищата ни се разминаха, тя се омъжи, а аз не успях да свикна с американския начин на живот. След първата година много се депресирах. Изобщо най-тъжните ми години са в Америка, най-щастливите в Индия, тук е някаква тиха лудост.

Какво трябва да направиш, за да станеш будистки монах?

Приемаш обетите им, живееш според тях и учиш в манастирите. Първо трябва да научиш тибетски език, после всичко останало, но най-вече логика. Това е основното нещо, което се учи - науката за дебата.

Какво друго учехте?

Учат се много неща. Започва се с тяхната наука за съзнанието - колко вида съзнание има, как работи, защо работи, но изследванията и изводите, изобщо пътищата на източната философия и психология са изцяло извън обхвата на западната наука. В будистката наука за съзнанието целта е това съзнание да се разбере. А разбирането е еднозначно с Просветление.

То затова се учи, а не просто за да покажем защо убийците са лоши или защо човек е убил майка си или майка - петте си деца. Това може да се разбере, но не е целта. Не се прави, за да седнеш после на стола и да преглеждаш хора, които имат сексуални или психически проблеми.

А с гадателските науки как стоят нещата? Астрология например учи ли се в Тибет?

Една от най-сложните науки, която се учи в Тибет, е астрологията. Аз не съм се занимавал, защото трябва да учиш поне 12 години. Дори не знам дали на Запад е излязъл човек, който да е минал цялото това образование. На база на рождените дати тибетските астролози правят изключително задълбочено изследване, което има за цел само да покаже какви са предразположенията ти, но в никакъв случай не ти определят пътя, такива глупости - да ти дават извинения за действията през целия живот, не може да има.

А какво е мястото на жените в Изтока, има ли жени сред будистките монаси?

Има жени монахини, има жени, които учат логика, има и жени духовни учители, но отношенията между мъжа и жената са като през средните векове. Ако си мирянин и спиш с тибетка или индийка, трябва да се ожениш, иначе си мъртъв. Е, Бомбай прави изключение, там е западна култура. Но за тибетския монах жената е като извънземно и опасно животно. Те са в манастирите от малки и така са обучени.

Понятието "любов" изобщо не се дискутира. В началото на века имало един монах, който избягал от Тибет, обиколил Индия, спал с много жени и превел "Кама Сутра" на тибетски. Бил е като някакъв хипар-тибетец, само че в крайна сметка другите монаси го убиват с камъни.

А от гледна точка на будистката философия или психология има ли някакви полови различия?

Не, никъде няма текст, който прави разлика между мъжа и жената, както е в западната психология. Неща от типа, че мъжът има едни проблеми, а жената други или че мъжете и жените са склонни да правят и да подхождат по различен начин към проблемите, такива неща няма. Но същевременно цялото им познание не е в състояние да промени ориенталския, азиатски подход към жената в семейството.

Разбира се, има много мистични личности в Тибет, които са жени. В Индия също. Преди повече от 2000 г. дори жени със статут на проститутки са ставали духовни учители. Но в Тибет сексът е пълно табу, няма Кама Сутри, няма Тантри, могат да си го позволят само единици на един милиард, някакви избрани хора, които са стигнали на такова ниво, че им се позволява едва ли не този път на единение и на постигане на хармония.

Същото е положението с изкуството. Имат иконопис и религиозно творчество и стихоплетство. Но някой да ти говори за това, което го вълнува или да го описва, не се е случвало. Иначе са като бичета, непрекъснато блъскат и дигат щанги.

А как стоят нещата с лечителското изкуство. Не може да не си боледувал, как те лекуваха?

Лекарите там са индийци, купуват си дипломите и те лекуват по най-странни начини. Аз бях болен почти през цялото време и ме лекуваха с абсолютно ненормални медикаменти. Един Бог знае какво са ми давали, не съм сигурен дори дали те са знаели какво ми е било, най-вероятно съм карал малария, разни тропически трески, със сигурност амебна дизентерия, и то много пъти. Дори един западен доктор "ме успокои", че няма никаква гаранция дали ще се излекуваш напълно. Може и 40 години нищо да ти няма, но остатъците от амебите така да поработят в организма ти, че един ден след години да се събудиш без черен дроб. Лекарски хумор.

Имало ли е момент, в който сериозно си се страхувал за живота си?

Да, последната година. Явно беше маларийна треска. Една седмица бях с 42 градуса температура и не можаха да намерят лекар. Чудех се дали да не се обадя на нашите, за да им кажа, че умирам.

Какво направи като последно? Не им се обадих и взех, че оживях.

А ако беше решил да им се обадиш, там има ли откъде? Във всеки град има няколко "съобщителни" предприемачи, които си поставят за цел в живота да си купят един факс, телефон, правят една будка, кръщават я "поща" и това е - осъществяват контакт със света.

Можеш ли да останеш безразличен към постиженията на съвременната техника и комуникация?
Кое от тях не те достига като желание да го притежаваш?

Нямам съпротива към технологиите, но имам съпротива към връзката между технологията и потребителското мислене. Хората се експлоатират чрез техниката по много грозен начин, защото нещата няма да спрат до компютъра и мобилния телефон. Тази работа няма да спре, докато не ти вкарат БТК в мозъка, докато не те направят някаква самоходна машина. И хората вечно ще се трепят от работа само и само да купуват тези нови играчки. Не отричам ползата от тях, страхотно е, че има Интернет, че вече можем да си пишем писма, които да стигат веднага, но работата е там, че не си пишем. Интернет не е начин да се преодолее отчуждението, напротив, това е по-скоро симптом на болестта, а не лечението й. И винаги стои въпросът, зададен от един американски философ, когато прекарали първата жица между Европа и Америка - "Това е много хубаво, стига да имаме какво да си кажем".

Медитираш ли, там учиха ли ви на тези неща?

Една от най-големите заблуди на западняците е, че всички в Изтока просто си седят и медитират, че това е главното нещо, с което се занимават. Всички центрове, които се занимават с медитация в Америка, са разновидност на дружеството на Анонимните алкохолици. Те смятат, че когато хора с еднакви проблеми се съберат на едно място и правят нещо заедно, по някакъв начин минават през терапия и се освобождават от проблемите си. Групова медитация може да има само в Дзен. Но в Индия тази идея никога не е била позната. За тибетците това е изключително интимна материя. Ако ги питаш, всички ще ти кажат, че не медитират, а всъщност не е така. Обидно е някой да ти нахлува в най-интимното пространство.

Но има и холивудски звезди, тръгнали от Изтока наистина…

Много беше смешно, когато по време на лекция на един много известен тибетски духовен учител пристигна Стивън Сегал. Пристига той с огромното си самочувствие, закъснява за лекцията, въобще вижте ме кой съм аз - то са пояси по карате, то са снимки с Далай Лама, то са едни източни мистики около него! Учителят пита преводача си кой е този човек, който се появява насред лекцията, преводачът му обяснява с две думи с какво се занимава Сегал и учителят каза: "Нека сега всички да поздравим този човек, който е бил толкова път, той се занимава с правене на филми за малки деца".

Изкара го пълен идиот, палячо, който очевидно има доста проблеми, но, разбира се, е добре дошъл, щом е бил толкова път. Това, което се прави в Холивуд с източните идеи, е позьорство, въобще не вярвам, че имат искрено отношение към тези неща, защото ако имаха, никой нямаше да знае, че живеят според тези принципи. Това наистина са съкровени неща.

Ти казваш, че времето, прекарано в Тибет, е едно от най-щастливите в живота ти, макар че си живял в пълна мизерия. Разкажи къде и как живя там?

В едни прогнили изоставени обори. Сменил съм десетки стаи по редица причини, включително защото са се срутвали върху мен. Общо взето мизерията е пълна, не може да се сравни с нищо познато, но за там е нормално, дори скорпионите, змиите и другите насекоми. В стаята си имах няколко змии, плъхове с опашка по един лакът.

Как се справяше с тях?

Ти не ги закачаш и те не те закачат, това е правилото. Е, понякога ги изкарвах от стаята. Имам дори система как се изкарва змия от кухнята. С два чадъра в леген. С единия чадър я хващаш откъм опашката, с другия откъм главата, слагаш я в легена. И после с двата чадъра взимаш легена и го изнасяш.

Те отровни ли бяха?

Един Бог знае. Ако са отровни и те ухапят, така или иначе ще умреш, докато те закарат до най-близката болница, така че какво има въобще да се замисляш.
Какво ядат тибетските монаси? Тибетските монаси много обичат да ядат месо, но не им го дават, защото общо взето цари голяма бедност. Сигурен съм, че ако имаше тибетски манастир в България, те щяха да ядат кебапчета от сутрин до вечер, но без бира, защото наистина не употребяват алкохол.

И нямаше да го употребяват, ако го имаха?

Да. Смята се, че алкохолът замъглява съзнанието, човек не може да мисли трезво и следователно се изключва логическото разсъждение. Едно време се е приемало, че или си пияница, или не си. Никъде в текстовете не се споменава какво ще стане ако изпиеш чаша вино. Такова положение не се дискутира.

Нашия фотограф Калин Руйчев каза за теб: "Не знам какъв будист е, след като на сватбата си яде месо, пи и се ожени"… Това не противоречи ли на будизма?

Няма нищо общо между тези неща. Аз съм бил четири години монах, но след това съм върнал обетите. Можеш да си върнеш обетите, без да си откъснат, анатемосан или нещо друго. Обетите в монашеството са нещо като женитба, само че се жениш за Буда и няма да му изневеряваш в никакъв случай. Проблемите в един брак и в монашеството са абсолютно едни и същи. И двете са отрицание на нещо. Но и в двата случая ти сам решаваш да се поставиш в някаква изолирана среда и сам си налагаш някакви забрани.

Оженил си се твърде бързо след завръщането от Тибет? Беше ли го решил или ти стана скучно да нямаш никакви забрани?

Бях абсолютно убеден, че като се върна в България, ще се оженя. Но не знаех за кого. Между другото имах възможност да се оженя и в Индия. Докато бях монах, се запознах с една много красива индийка - християнка. Тя много се страхуваше да не остане неомъжена, защото при християните-индийци зестрата е 30 000 $, а родителите й нямаха тези пари. Аз я посъветвах да се ожени за чужденец, за да отпадне необходимостта да дава зестра. Тя се вкопчи в тази идея и започна да ме кани на гости, запозна ме с родителите си, стигна се дотам, че дори трябваше да им обещая, че като върна монашеските обети, ще я взема. Но не им се обадих изобщо. Върнах се в България.

Веднага ли срещна Боряна, сегашната ти съпруга?

Родителите ни се познават. Запознах се с нея, когато бях на 15 години, едно лято в Созопол - центъра на Вселената (Созопол е центъра на Вселената за Николай, защото с всички важни жени в неговия живот се е запознавал именно там - б.ред.). Но тогава тя не ми обръщаше внимание, защото ходеше с разни по-големи батковци. Скоро след връщането ми в България родителите ни организираха семейна вечеря. Хич не ми се ходеше, по-късно разбрах, че и тя е очаквала да бъде доста досадно.

Беше станала още по-красива, отколкото я помнех. Не можах да си отлепя погледа от нея. В края на вечерята тя ми остави телефона си, аз й звъннах и така… след около 6 месеца се оженихме. Но ако тя не ми беше дала телефона си, никога нямаше да й го поискам.
Бързо си се оженил, бързо сте решили да имате и дете. Означала ли нещо специално името на дъщеря ти - Дара? Да, Повелителка на стихиите.

Тежи ли ти мисълта, че трябва да осигуриш някаква сигурност за семейството си?

Аз продължавам да си живея, без грам да се притеснявам за утрешния ден. Сигурно това мое безхаберие е доста шокиращо за семейството ми, но това е положението. Съпругата ми знае, че съм чергар по душа.

Може ли човек да стигне до начина, по който ти приемаш света, живеейки в България?

Не мисля, че тези неща имат нещо общо с географията. Тези, които се връщат от някъде окрилени, че са научили нещо, по скоро са окрилени, защото са открили, че не е имало смисъл да ходят там.

А ти би ли отишъл пак?

Разбира се.

Въпреки че си бил окрилен, че не е имало смисъл?

Не е имало смисъл от гледна точка на това, че там са всички отговори. Където и да си, отговорите са в теб, но като място ми харесва, освен това аз имам много повече приятели в Индия. България си има други хубави страни, но не мисля, че съм тук, за да търся своето място. Аз съм това, което съм си, където и да бъда, правя някакви неща, които са ми по сърцето, а от там нататък каквото стане. Но харесвам Индия. Изтокът е особен с разбирането за "Майя" - което на санскрит означава "илюзия". Безхаберието, бавният начин на живот, спокойствието въобще, нещата, които по някакъв начин свързваме с ориентализма, всъщност идват точно от идеята, че светът е илюзия.

От там ли идва твоето безхаберие?

Тя, цяла Азия е в такова безхаберие. Мисля, че ние също сме такива, аз много се радвам, че сме били част от Отоманската империя и сме получили такива чудесни неща като бозата и баклавата, въобще сладките неща на Ориента са ни направили много интересен народ.

Не каза какво си ял в Тибет, там май нямат боза и баклава?

Правех си хляб. Те имат поне пет разновидности на пълнозърнесто, не съвсем преработено черно, ръжено брашно. Има поне десет вида леща, десет вида боб, за изобилието от брашна да не говорим. Има зърнени храни, за които въобще не сме чували - черна, жълта, оранжева, кафява, за бързо варене леща, за средно, за бавно варене. Много е хубав хлябът. Опитвал съм се тук да правя питки с нашето брашно, но не се получава, стават като подметки.

Като се върна, как се промени животът ти?

Не се е променил много, единственото е, че аз продължавам да се чувствам чужденец в България. Не беше така преди да замина за Щатите, но от там насетне всеки път, щом се връщах, изпитвах това чувство. Няма място, където се чувствам у дома и не мисля, че може да има такова нещо като дом.(

Не е ли това мястото, където си закачил шапката си?

Да, има такива поговорки, че домът е там, където главата се удари във възглавницата, но това същевременно означава, че никъде не е дом. То е същото.