Запазен знак на интериорите ѝ е щедрото присъствие на арт обекти и майсторското им миксиране с висок дизайн. „Тя вижда и оценява изкуството и истински му се радва, а това е много рядко в наше време, когато повечето хора купуват изкуство само за да вложат средства“, казва архитект Гешева за доктор Денкова. Със създаването на този интериор се оформя миниколекция от прекрасни работи на Захари Каменов, Даян Грант, Кольо Карамфилов, Иван Георгиев-Рембранда, Светозар Бенчев, Зиетин Нуриев, Кирил Мескин, Женя Адамова, Снежана Симеонова, Ирена Драгова…

Изборът на мебелите и осветлението, формите, материалите, текстурите и цветовете на дамаските кореспондира деликатно със спецификата на пространството, с миналото му и с идеята за настоящия му бохемски аристократизъм.

Baxter, Wendeblo, Vitra, B&B, Cassina, BD Barcelona са част от иконичните брандове, които присъстват тук. Архитект Радина Гешева има особена пристрастност към някои от изборите си. Като стола скулптура Etcetera край овалната стена във вестибюла: „За мен този стол е с най-божествения профил. Щом видях заоблената стена, си казах, че тук е мястото точно за него“.

За старинното кресло до витрината архитектът разказва: „Открих го преди около двайсетина години в антиквариат на ул. „Раковски“. Тогава харесах и купих два стола в доста плачевно състояние, бяха ги донесли наследниците на една еврейка. Знаех, че ще ги сложа в моето жилище един ден. Оказа се, че няма място и за двата. Казах си, че другият ще отиде в апартамент, който го заслужава. Дойде му времето. Претапицирахме го с екстравагантна дамаска. И ето го тук. Чакал си е Радина“.

Чакало си е точния момент и сакото на обвеяния с митология и загадъчен белгийски моден дизайнер Мартин Марджела, създател на луксозния френски бранд Maison Margiela, чийто подход е авангардно деконструиране на дрехите.

„Видях го на разпродажба в Plus Zero преди няколко години – разказва доктор Денкова. – Сакото е с много изнесено рамо, трудно за носене. Но аз не исках да го нося. Купих го, защото е било на Радина Гешева, която е мой кумир. Знаех, че един ден, ако тя направи мое жилище, то ще стои на закачалка като част от интериора.“  

Така е създаден този интериор до последния детайл – с много професионализъм и с много възхищение, с усещането за постигната мечта, с нагласата да е място за веселие и радост. Неслучайно архитект Радина Гешева прави подарък на семейството и дома – черно-бяла фотография от 1944 година на оркестъра на Луи Джордан.

„Казах си какво по-хубаво от това тук да те посрещне един оркестър, да те покани да влезеш, да преживееш мястото и да се насладиш на купона.“