Kнигата „Гладната революция на д-р Емилова“ разказва историите на 25 нейни пациенти, преодолели с метода на омекотеното гладуване болести и състояния, някои от които обявени за нелечими. И за още две изцеления научаваме от нея – на самата д-р Емилова, която повдига завесата към своя живот и 30-годишна практика на холистичен лекар, и на авторката – Милена Попова, създател и дългогодишен главен редактор на списание EVA.

Как се случват тези чудеса на практика, как тялото на болния човек се връща към състоянието на равновесие и здраве при различните заболявания? Книгата дава много информация за това.

Тя е базирана на лекциите на д-р Емилова пред пациентите в нейната клиника – изнасяни всеки ден, в продължение на 30 години, както и на практиката на нейния екип и на опита на световноизвестни лекари и автори. Гладуването не е панацея, не е „хапче“, което можем да „глътнем“ и да смятаме, че сме оздравели, казва авторката. То е продължителна работа, път, който крачка по крачка води до промени и в светогледа, и в отношението към собственото ни тяло и душа. Всеки може да извърви този път към своето здраве и щастие – историите на героите в книгата ще ви вдъхновят за тази истина.

Една от тези 25 истории е на д-р Радина Денкова.

Историята на д-р Радина Денкова, която се чувства добре в своята красива кожа

(откъс от книгата)

Д-р Радина Денкова е без съмнение най-популярният дерматолог в България. За час при нея се чака с месеци, а клиниката ѝ е образец на изтънчен вкус не само към новите технологии, но и към изкуството. Самата тя е истинска модна икона – до последната подробност. Познавам я от години, обичам да разговарям с нея за пътувания, за книги, филми, мода. Всеки път се вглеждам в лицето ѝ и търся да забележа някаква следа, петънце, бръчица, които да ме успокоят, че и тя е човек, подвластен на времето. Уви, засега д-р Денкова не ми дава тази възможност. Защото е перфекционист в естетичната дерматология. И защото поддържа красивата си кожа не само с последните методи на този все по-популярен клон от медицината, а и с периодични гладувания – на плодове и чай, както е направила за първи път преди повече от 30 години, принудена от сериозно заболяване – имала е миома, за която лекарите са били категорични: само операция може да я премахне. Оказало се обаче, че има и друго – лечебно гладуване. Разказва самата д-р Денкова:

„Нашето общество е обсебено от консуматорство. Повече и повече – всеки ден. Напоследък чета в социалните мрежи за модерен вид фастинг – да се откажеш за един недълъг период от време само от неща, които са ти любими. Например, ако обичаш шоколад, да не ядеш 40 дни шоколад, ако пушиш – да се откажеш от цигарите за месец-два. Идеята не е нова, но е добра – отказът трябва да те смири, да оцениш живота си, да ти даде сила да се справиш с някаква зависимост. С подобна идея все повече хора пристъпват към коледните и великденските пости – периодът, в който християните са гладували за просветление и смирение. Но аз не разбирам много тази нова концепция.

Да се откажеш например от месото и цигарите за месец-два, но да не преставаш да си угаждаш с други храни, да си купуваш любими неща, да не си отказваш чаша-две вино… И след като изтече този период, да се върнеш отново към старите навици. Не смятам, че това е начин за промяна, който работи. Мисля, че когато човек иска да изчисти и тялото, и душата от наслояванията и отровите на модерния живот, трябва да действа доста по-честно и радикално.

Лечебното гладуване е такъв метод – честен, радикален и работещ. Как започнах аз с гладуването? Още като момиче страдах много от кисти на яйчниците. Една изчезне, друга се появи… Със съответните неприятни симптоми, не е нужно да ги описвам. Стигнах до момент, в който лекарите ми казаха, че само операция може да ме спаси от появата на кисти. Но аз все повече се интересувах от медицина, четях много. Приеха ме в Медицинския институт. Продължих да търся информация за моето заболяване и все повече се убеждавах, че операцията ще реши само временно нещата. Тя не е гаранция, че никога повече няма да се появят кисти. Помислих си, че ако трябва всеки път да стигам до операция, това е безсмислено, опасно, не го искам.

Спомням си кога реших да търся алтернативен път, въпреки че аз вярвам в медицината и се стремя да се развивам в тази област. Беше в края на 80-те – началото на 90-те години. Честите прегледи бяха много неприятни за мен. На един такъв преглед гинекологът откри 13 см киста на яйчника. Беше категоричен, че се налага операция. Чувствах се зле, позволих на отчаянието да ме обсеби. Но страхът от операцията се оказа по-силен. Вече знаех, че организмът явно е склонен да образува кисти и че няма да мине с една операция. Трябваше да разбера защо моето тяло има тази склонност и да реша проблема. Знаех също, че лекарят е прав, когато ми каза: „Не се бави много, защото кистата е голяма и ако се спука, ще стане голяма беля“.

Не си спомням как ми попадна книгата на Лидия Ковачева, просто ме намери. Който търси – намира, това винаги е работело за мен. Прочетох я за два дни и започнах да издирвам телефона ѝ. Намерих я и си уговорих среща. Спомням си как изкачвах стъпалата към нейния апартамент на „Янко Сакъзов“ със свит стомах и ускорен пулс. Отвори ми самата тя – крехка, дребна и с много сладка усмивка жена, излъчваше чистота и духовност, с бяла като ореол коса, с едни светли сини очи. И само като чу, че уча медицина, ми каза: „Идвай тук колкото често искаш“. Тя уважаваше лекарите и искаше да им покаже, че нейната система работи. Даде ми указания как да гладувам на плодове и чай по нейната система и каза да идвам всяка седмица да ме следи. „А и защото имаш нужда от подкрепа“, добави. И аз направих първото си двуседмично гладуване по нейния метод.

И когато отидох на преглед месец след първия, кистата беше изчезнала. Лекарят недоумяваше – какво стана? Аз му разказах, но той, вместо да се удиви, се ядоса: „Не, не е възможно. Сигурно аз нещо не съм видял, направил съм грешка“.

Минаха две години оттогава, аз завърших медицина. И отново се появи киста. Тогава вече се свързах с д-р Емилова, тъй като моите кумове бяха близки с нея. Обадиха ѝ се, помолиха я да поговорим. Тя беше в София случайно. Срещнахме се и аз ѝ разказах подробно за първия път, в който кистата се стопи с гладуване, и сега за втория, когато след 15 дни глад кистата още си беше там. Тя ме насърчи да гладувам още пет дни и след това да се захраня не по-малко от 10 дни. Направих го. След това отидох на лекар и ехографът показа, че кистата е изчезнала.

Втория път ми беше по-трудно да гладувам. Но тогава се изхитрих по женски и включих и мъжа ми в „схемата“ плодове и чай с мед. Да не страдам само аз, а да бъдем заедно в трудностите. Не може да бъдем заедно само в удоволствията, нали? Шегувам се. Ние обичаме хубавата храна, суетнята около масата, пътуванията, да опитваме нещо ново, да се наслаждаваме. Правим го и до ден днешен, храната за нас е ритуал и част от приключенията, наречени пътуване към непознати земи и кухни.

Опитвали сме какво ли не, макар да знаем, че най-добре се чувстваме с най-простата храна. Но тези пътувания зареждат духа и сетивата с чиста радост и вдъхновение. За съжаление, често се случва да се върнем по-тежки, отколкото сме заминали. И тогава задължително правим разтоварване с плодове и чай. Случва се три-четири пъти годишно. Оставаме по две седмици на плодове, стопяваме излишните килограми, разтоварваме се от токсините в тялото.

В последните години обаче животът като че ли се ускори, работата се увеличи неимоверно и аз малко се уморих. Тази умора ми пречи да правя лечебните гладувания толкова често, колкото ги прави съпругът ми. Той може да остане на чай и плодове за повече от седмица няколко пъти годишно. Аз нямам проблем да го правя по седмица, но за повече нямам сили. Получавам главоболие само първия ден, след това всичко си идва на мястото.

И тъй като съм дерматолог, наблюдавам как гладуването се отразява на кожата ми. Изчиства се лицето, гърбът ми става толкова гладък. По-мазните участъци се нормализират, секрецията намалява при гладуването. Лицето ми придобива светлина. Забелязвам го всеки път, когато гладувам. Кожата е един от органите, които видимо се променят – подобряват се тургорът, мекотата, гладкостта, петната избледняват, всичко се подмладява! Ние не можем да видим как се променят с гладуването вътрешните органи, но кожата го показва.

Аз като лекар знам, че гладуването подмладява организма, това е единствената терапия, която работи. На 58 години съм, но нямам петна по ръцете, нямам и по лицето, макар че всички ще кажат, че е със средствата на естетичната дерматология. Не, естетичната дерматология само шлифова красотата, която започва отвътре, тя довършва процесите на почистване, които започват с гладуването, тя само моделира обемите, само поставя финалните щрихи. Но младостта на кожата наистина започва отвътре – от това как се храним, как изчистваме тялото си, как го снабдяваме с витамини и ценни вещества. Не можеш да имаш красиво лице, без да си здрав. Кожата, както всички наши органи, се освобождава от токсините, възобновява се.

Преди по време на гладуване правех и тренировки, сега не мога да гладувам и да спортувам едновременно. Докато мъжът ми тича по един час на ден и пак има енергия по време на гладуване. Но аз пък съм натоварена в клиниката по 7-8 часа, пътувам за лекции и семинари. И ако спортувам, ми пада много кръвната захар.

Трябва непрекъснато да подавам нещо на организма – фурми или сушени кайсии, за да съхраня енергията си за интензивната работа, която върша през деня и която изисква висока концентрация и точност. През първите дни на гладуването свалям по 800-1000 г на ден. По време на захранването връщам малко от тези свалени килограми. Моят проблем в захранването е липсата на търпение. Правя го по-бързо, отколкото трябва. След седмица гладуване се захранвам три-четири дни, но после бързам да включа сол, зехтин, маслини и макар че главно зеленчуци ям тогава, знам, че не го правя по най-правилния начин. Трябва ми повече търпение и воля при захранването, не при гладуването.

Но най-важният ефект на гладуването за мен е, че някак ме омиротворява. Променя настроението ми, прогонва лошите и депресивни мисли – всичко изчезва. Затова понякога правя гладуването не за да сваля килограми и да пречистя организма, а да се пречистя ментално, да изхвърля отровите от ума си. Това при мене работи, ако гладуването е не по-малко от две седмици. В края на този период ми светва, чувствам се изпразнена от съдържание, но в хубавия смисъл. Спокойно и ведро ми е, леко ми е.
 
Благодарна съм и на Лидия Ковачева, че ми откри един нов свят. Помня всяка дума, която си казахме с нея тогава. Може би защото всичко, което тя казваше, беше за мен абсолютно ново. Тя смяташе, че 800 г плодове на ден действат по същия начин на организма, както гладуването на вода – очистват го от токсините, запазвайки перисталтиката на червата. А за хората омекотеното гладуване на плодове и чай беше ерес, смятаха я за луда. Аз бях свидетел как си счупи крака, гипсираха го, но тя започна да гладува и след 10 дни махна гипса. Не мога да го забравя. А беше над 70 години вече, с грацилна, фина структура. Махна гипса и тръгна! Така, както е махнала от себе тежките заболявания, които са я водели към смъртта. И затова  мисията на живота ѝ беше да докаже на лекарите, че гладолечението работи.

Когато се свързах с д-р Емилова, аз имах нужда като лекар от мнението на друг лекар, от неговите съвети и подкрепа. Дълбоко съм ѝ благодарна, че ми помогна!

И други лекари тръгнаха по пътя, който очерта Лидия Ковачева. Но това, което направи д-р Емилова с нейната клиника и десетките хиляди пациенти, е уникално постижение. Възхищавам ѝ се! Но искам да подчертая нещо много важно – гладуването не е просто едно механично, чисто физиологично изчистване на организма, то е дисциплина на духа, особено когато е съчетано с практики като медитация, мълчание, с искрен стремеж към смирение и потискане на егото. Ако иска да има не само здраво тяло, но и здрав дух, човек трябва да направи не само първата крачка, а и втора, и трета, и да продължава да върви цял живот по пътеката на здравето.