Как изглеждат семейните ви празници?

Ние сме много голяма фамилия и имаме семейна традиция, която създадоха майка ми и баща ми, лека му пръст, да се събираме всяка събота на обяд. Майка ми е най-любящата и обгрижваща жена,която познавам. За нея децата й са най-красивите, най-добрите, най-умните. Може би от нея съм наследила бялата кожа, стройната фигура и както казват моите близки и аристократичните маниери.

А съботният обяд започва с опъната празнична покривка, няколко вида салати, ракийка - за аперитивче, основно – с чаша вино, кой каквото обича и за финал - кафе  с десерт. Тези приятни обеди продължават понякога до късен следобед.

То си е работен ден!

Абсолютно! Събираме се цялата фамилия със зетьове, деца и внуци…

Какъв съвет би дала на 20-годишното си аз?

Бих му казала: „Дерзай момиче! Ти го можеш! Не се отказвай! Само напред! Най-хубавото тепърва предстои.“ Аз и на 20, и на 30 бях много смело момиче. Абсолютно вярвах в това, което исках да се случи и знаех, че нищо не може да ме спре. Никой около мен не вярваше, че ще успея точно в онези сложни времена, при това обикновено момиче от Перник - един провинциален град, завършило училище преди няколко години, освен това и с дете. Изведнъж се гмурнах в дълбокото, без стотинка в джоба. Но пък имах големи планове и мечти. Представях си бъдещето. Исках офис в София и го направих. Тук вече бяха големите акули, които не отстъпваха пространство на никой друг. И те бяха защитени. Разбрах, че ще бъде трудно и това ми даде още по-голям стимул да продължа напред.

Моделският бизнес беше супер опасен!

Да, бяха времена,в които всеки можеше да бъде пребит, рекетиран, заплашван. И това да бъде напълно безнзказано. Не зная как съм се разминавала между капките. Периодично ми се случваха някакви страшни неща, но не се отказах.

Как би искала да изглежда живота ти след 20 години?

Да бъде прекрасен като сега. Какво повече да искам?!

Не ти ли се иска да си на някой остров и да си почиваш?

Е, много скучно! Трябва да има динамика! Не мисля, че искам да се пенсионирам след 20 години, за да си лежа на някъде на плаж. Искам да съм тук, да гледам какво се случва. Да идвам два пъти в седмицата, да ми казват букерите кой къде е, какво се случва, колко ангажимента имаме за този месец. Може да имам още един-два бизнеса, вече свързани със социалните мрежи, защото както виждаме при тази динамика не се знае докога ще има модели и модни агенции. Може би в един момент целият ни живот ще минава през интврнет.