„Не трябва да търсите романтична любов, трябва да търсите хора от вашата планета. Това ще донесе повече смисъл в живота ви“, казва Янис, който се намира в златното сечение между изкуствата и науките, между работата и забавлението, между победата и загубата. Защото вече 30 години е част от това удивително нещо, наречено рекламен бизнес.

Шегува се, като казва за себе си, че е „грък, но не съвсем като гърците“. Управлява създадената от него агенция Huts Group – един от най-успешните играчи на полето на рекламния бизнес у нас. Като хоби е писател, сценарист и режисьор на късометражни арт филми, фотограф. И, да, свързан е с мисията на издателите на печатни списания във времето на тотална дигитализация на света. Космополитен, авантюристичен и проницателен. И като всички интересни хора, трудно уловим.                    

Кой сте вие всъщност, Янис Манакос, и как отговорите ви на този въпрос са се променяли през годините?

Основите не са се променяли, но същността се е променила. Напуснах Солун, за да уча математика и кино в Ню Йорк, отидох в Лондон за MBA, работих за Coca-Cola Hellenic пет години и след това основах Huts. През целия си живот добавяме нови епизоди към него, сякаш живеем във виртуален сериал на Netflix. Нещата ни се случват – добри и лоши, големи и малки, и носят нови аспекти към нашия човешки опит, към самата ни същност. Когато гледам моя снимка отпреди 30 години, все още виждам себе си, но и не точно себе си. Продукт съм на моето минало аз, който животът е създал. И все пак си оставам човек, който не се съгласява лесно, любопитен и непокорен, какъвто бях и тогава. Прекарах детството си в Солун, където живях до 18-годишна възраст. Станах грък от диаспората много рано, затова понякога се шегувам, като казвам: „Аз съм грък, но не съвсем като гърците“. Отрано знаех, че искам да направя нещо страхотно, но никога не съм имал фиксирана стратегия как да го направя. Спомням си, че току-що завършил университета и с магистърска степен, исках да работя в рекламна агенция, но не ме наеха, защото бях неопитен и исках много пари за стандартите на онова време. Накрая станах собственик на агенция, странно нали?

Наистина ли предпочитате и вярвате в бензиновата кола повече, отколкото в електрическата? Ако е така, бих могла да предположа, че колекционирате и винилови плочи…

Напълно сте права. В моя свят никога няма да има електрически коли. Отворена магистрала и V8 или V12 е мечтата на мъжете. Колите са по-скоро емоция, отколкото удобство, и всички около трийсет коли, които съм притежавал през годините, откакто бях на двайсет и пет до днес, отговарят на тази мантра. Понякога се чудя дали би било възможно да ги събера обратно, защото ми липсва всяка една от тях. Всяко малко нещо, което притежаваме, пази частица от нас в себе си. Наистина се привързваме към материалните неща, те се загнездват в нас също като идеите. Не колекционирам грамофонни плочи, но колекционирам DVD-та и имам огромна колекция, заедно с около 10 DVD плейъра. Винаги се страхувам, че никога няма да мога да намеря в популярните платформи Тарковски, Ангелопулос или Киаростами. Така че създадох своя собствена платформа, на която аз съм куратор.

Вие идвате в България преди 30 години като мениджър продажби на Coca-Cola. Бихте ли направили същото сега, ако можехте да се върнете назад във времето? Какво бихте казали сега на Янис Манакос от 1994 г.?

Дойдох като мениджър маркетинг и продажби в Coca-Cola Hellenic, да. Тогава носехме костюми в офиса и аз пристигнах с автобус от Солун, за да отида направо на първия си работен ден. Представете си сцената, аз в автобус от Солун за София в идеално изгладен италиански костюм. Беше сюрреалистично. Другите пасажери ме гледаха като странна птица. Още помня смаяните им лица. Много смешно. Предполагам, че поех тази работа тогава повече заради приключенския си характер, отколкото заради всичко друго. По това време Coca-Cola Hellenic направи първите си международни стъпки. Ако не се лъжа, България беше първата държава извън Гърция, в която тя стъпи. Сега можете да я намерите в повече от 70 страни и това е най-големият глобален играч в света на бутилиращите Coca-Cola. Каква фантастична компания тогава и сега! Така че, да, това беше един от онези епизоди от сериала на живота, които се отвориха широко пред мен. Опортюнистичен ход, който ретроспективно се изплати. Живях и станах част от българската еволюция, част от бизнес системата, част от много страхотни истории. Определено бих го направил отново днес, ако ми се даде същият шанс. Но за да го направя, вероятно ще трябва да съм GenZ човек, а това би усложнило нещата ужасно. GenZ не са за здравите задължения, те са за здравите възнаграждения, ако разбирате какво имам предвид.  

Защо нарекохте собствената си рекламна агенция Huts (колиби)?

По името на картината на Винсент ван Гог, която представлява красива спокойна зелена поляна с колиби. Избрах името тогава, защото си представях живота си, когато кариерата ми приключи, в една от онези колиби, без богатство, без лукс, спартански, уединен, почти монашески, след като задъхаността на забързания вихър вече я няма. Знаете ли, когато основах Huts, бяхме аз и още двама души. Толкова. И беше много труден период в България. Голямо предизвикателство, особено за мен, чужденец, който дори не говореше езика. Така че да строиш колиби беше див хазарт.

Как променихте личното си мнение за същността на рекламата през тези 30 години?

Не много, все още виждам рекламата като златно сечение между изкуства и науки, между работа и забавление, между победа и загуба. Фактът, че останах с нея толкова дълго, показва, че си прекарвам добре. Рекламата означава да се каже възможно най-добрата истина за даден продукт, без да се лъже. Донякъде е същото като в живота, дори по-добре: в реалния живот хората лъжат и много пъти им се разминава. В рекламата това не работи – ако лъжеш, умираш. Марките го знаят добре и затова тези, които съществуват от дълго време, заслужават нашето уважение. По-трудно е, отколкото си мислите, да развиете марка и да я поддържате успешна за много дълго време. Kit Kat, Nescafe, Lux, Coke и Shell например са супер марки, които съществуват повече от 70 години.

Разкажете ми някоя поучителна история от работата ви в този бизнес?

Преди години разбрах, че някой от Германия ме търси за потенциална колаборация в България. Тъй като бях много зает в момента, отложих разговора, докато намеря по-подходящо време в забързания ми график. След това ми се обадиха от централата в Ню Йорк. Настояваха да се свържа с въпросния немски номер, защото „било много важно“. Направих го и се озовах във виртуална заседателна зала с 10 души, които ме интервюираха по телефона – кой съм, къде съм учил, какво харесвам и какво не харесвам, какви са моите социални и политически убеждения и т.н. Всъщност проверяваха дали аз и моята компания отговаряме на условията и в крайна сметка сключихме огромен договор за дългосрочна кампания. Поуката е никога да не подценяваме важността на телефонно обаждане от непознат.