Пиер Льометр зашемети още с първия си издаден у нас роман „Ще се видим там горе“ – история от времето на Първата световна. Последва я междувоенната „Цветовете на пожара“, не толкова ултимативно добра, нещо като „Двете кули“ между „Задругата на пръстена“ и „Завръщането на краля“. В „Огледалото на нашите злочестини“, третата част от трилогията на Льометр, фонът е Втората световна, а героите му – подлеци? светци? – лавират между смъртоносните капани, които войната залага на човечността.

В „Огледалото на нашите злочестини“ Франция изживява едни от най-жалките си дни. Прехвалената линия „Мажино“ се оказва безсмислена пред марша на Хитлеровите войски, французите имат само един отговор на нападението – да бягат, после им хрумва, че могат да направят и колаборационистко правителство. На този фон Пиер Льометр извежда на преден план двама мошеници, хора с липси – предпочитания от него човешки вид. Единият е Раул Ландрад, безскрупулен черноборсаджия, почти психопатично лишен от емпатия. Другият, Дезире Миго, е гениален хамелеон, с лекота влиза в роли – на летец, адвокат, пиар на военните, католически свещеник. Само че Льометр прави абракадабрата си с тях и превръща оловото в злато, може би не 24-каратово, но злато, вади величие от калта на човешките пороци.

Льометр е гениален в сарказма си подобно на сънародника си Мишел Уелбек, но без да е толкова циничен. Патосът при него е смачкан на топка и заменен от моментни, но тежащи тон жестове на човечност. Надзирател, който може да бие, но отказва да стреля, когато трябва да убие. Крадецът, който краде, за да не умре приятелят му. Умението на мошеника да манипулира, този път в полза на отчаяните. Пинакотеката на Льометр включва още Луиз (в „Ще се видим там горе“ тя беше още момиченце), която в началото на романа виждаме да тича гола по парижките улици, полицая Фернан, който отмъква милиони франкове, предназначени за унищожаване... Дори микроскопичните образи в романа са великолепни.

Самият Пиер Льометр е особен характер – преди време беше обещал, че ще дойде в България, но отложи. Дано го дочакаме.