Биографията на модния дизайнер не спестява нищо – нито от личния, нито от професионалния му живот. На финалната страница сте напълно убедени в това, което той казва за самия себе си: „Роден съм с молив в главата!“. Добавяме и свобода – тя му дава силата да рисува всичко, което му хрумва. Понякога с цената на тежки укори, удари и разочарования.

Нричат го най-големия ексцентрик на планетата, защото освен че владее до съвършенство кодовете на красотата, елегантността и тихата артистична лудост, модният дизайнер Карл Лагерфелд е притежател на над 300 000 ценни книги, заклет почитател на прочута газирана напитка и организатор на партита, за които все още се говори в Париж и на които са се появявали президенти, финансови властелини и жени-вдъхновения.
Парадът на живота му оживява на 480 страници в биографията „Раят тук и сега.

Мидълтън, който оглавява парижкото бюро на модния журнал Women’s Wear Daily (WWD), известен още като световната модна библия, и отговаря за прочутото списание W, част от портфолиото на издателя на WWD Фейър-
чайлд Фешън Медия, е успял да извади на бял свят всички неизвестни от уравнението „Карл Лагерфелд е равно на гений“. Със сигурност е прекарал дълги часове, дни и седмици в издирването на семейни документи, писма, ранни скици на Лагерфелд, както и е инвестирал време и усилия в лични срещи с някои от важните фигури в живота на модния дизайнер, които определят и различните периоди от развитието му като котюрист. Колкото и много да е изписано за човека зад черните очила, биографията на Мидълтън ще добави пластове и цветове към личността на Лагерфелд и към основните фигури, които са формирали вкуса и ерудицията му, както и типичната му духовитост, с която често е прекрачвал прага на доброто възпитание, но само пред най-близките си.

Диалогът на заглавието на биографията с „Изгубеният Рай“ на Джон Милтън е очевидно. А думите на Милтън „Умът може да направи от Ада Рай и от Рая – Ад“ пасват като ръкавица на сложната и противоречива личност на родения в Германия дизайнер, припознал Париж като свой поетичен пристан.

От най-ранните си осъзнати години Лагерфелд разбира, че е изпреварил времето си, и сам създава собственото си летоброене. Основни елементи в него са вдъхновенията му през годините (най-важният от тях още от юношеските му години е граф Хари Кеслер, военен, дипломат, денди, ерудит, издател, меценат, който подкрепя концерти, изложби и артисти), научените уроци с цената на горчивини, предателства, разочарования, но и много спечелени битки – и професионални, и лични.

Ненавижда прякора, с който става известен по цял свят – Кайзера Карл,  измислен от Джон Феърчайлд, издател и дългогодишен редактор на WWD, заради желязната му работна дисциплина. Остава завинаги свързан с ветрилото, черните слънчеви очила и бялата коса, хваната в опашка. За тях има съвсем елементарни обяснения. Ветрилото – защото нощните клубове, които обичал да посещава, били задимени и това пречело на дишането му. Очилата – защото си спестявал любопитните погледи, а опашката – заради удобството и, разбира се, изтънчения силует.

От книгата на Уилям Мидълтън  разбираме, че ненавижда връщането в миналото. „Карл, за разлика от много други хора в модата, не страдаше от носталгия. Дори я намираше за мръсна дума!“

Изключително взискателен към себе си, а после и към другите, често си позволява хапливо чувство за хумор. Изпитал го е на гърба си и американският художник Джеф Кунс. Веднъж пристигнал на афтърпарти след представяне на колекцията на Карл в парижки нощен клуб заедно с тогавашната си съпруга – порнозвездата Чичолина. Коментарът на модния дизайнер бил: „Тя не е единствената проститутка в семейството!“

Без всякакви скрупули е в негативните си оценки и по отношение на други модни легенди. Ненавижда Ив Сен Лоран заради романтичния му флирт с голямата му любов Жак де Башер. Не пести язвителните нападки и по отношение на Азедин Алая. „Той не е направил нищо повече от това да създава костюми за балерини като жертви на модата в менопауза.“