Д-р Йовко Червенков: Подхождам с любопитство към всичко

Люба Вангелова 14 February 2024

Снимка: MЦ „Св. Св. Козма и Дамян“ - Пловдив

Отлично познатият вече на пациенти от цялата страна ортопед-травматолог в медицински комплекс „Св. Св. Козма и Дамян“ в Пловдив д-р Йовко Червенков е гостувал на страниците на списанието ни няколко пъти. Но сега причината за поканата ни към него е интересът не само към професионалната му дейност. Д-р Червенков е водещ специалист, който извършва корекции чрез оперативни методи на тежко плоскостъпие и на всички видове ходилни деформации. Този път  любопитството ни прави лек завой към личността му, за да узнаем кои са чертите на характера му, сложили отпечатъка си върху постиженията му. И да се убедим, че в този случай между отличния професионалист и човека с висока мотивация, силна емпатия и дисциплина има знак на равенство.

Д-р Червенков, вие сте сред малкото успешни специалисти в областта. Защо избрахте това направление на медицината?

Първо, благодаря за поканата да участвам в дигитален проект на списание ЕVA, посветен на нас, мъжете, и да бъда лице на дигиталната корица. Приветствам идеята да представите на преден план личността, поради факта, че характерът на човека е неразривно свързан с нивото на неговия професионализъм.

Аз съм трето поколение лекар. Дядо ми е педиатър, баща ми акушер-гинеколог, чичо ми е анестезиолог и неусетно медицината се превърна в мой естествен професионален избор. Реших да последвам техния път. Не ми беше лесно с избора на специалност, тъй като не съм потомък ортопед, което знаех, че ще ме изправи пред трудностите по пътя, които не са малко. От позицията ми днес мога да кажа, че най-важното е да не спираш, когато усещаш, че правиш това, което обичаш, и го правиш добре.

Започнах специализацията си във ВМА София, където получих сериозна научна и практическа основа от едни от най-добрите специалисти в областта. Вече повече от 10 години се стремя да развивам себе си и да направя необходимото, за да изградя доверие в пациентите си.

Разви ли професията у Вас емпатията, или все още се учите на търпение?

Медицината е от малкото професии, които са и призвание. До този извод стигнах след многобройните нощни дежурства в спешно отделение, когато на масата лежи пациент след тежка катастрофа и първосигнално в теб се отключва чувство на емпатия – силно желание да спасиш човешки живот, в този момент съзнателно поставяш тази цел пред всички твои нужди. Способността да изпитваш това особено чувство на емпатия за мен е нужното парче от пъзела, което превръща медицината в нещо повече от професия. Професионализмът идва след това, когато затвърдиш наученото и работата се превръща в удоволствие.

Какво играе най-важна роля за вътрешната Ви настройка – да сте винаги мотивиран, концентриран, когато трябва?

Работата и поставянето на нови цели е това, което ме кара да вървя напред!

Изминалата година беше голямо предизвикателство в професионален план за мен. Назначениeто ми като началник-отделение в държавна болница е като заявка за нов етап в кариерата ми. Отговорността на този пост идва на една крехка за мен възраст. Освен ежедневните казуси в операционна зала, които решаваме, се изправям и пред предизвикателствата на администратора. Смея да кажа, че с колегите ми направихме доста нововъведения, с които успешно развиваме повереното ми отделение. Успехът категорично изисква комплексни качества – упоритост, мотивация и възможности, за които си подготвен в точния момент. Работя на няколко места, развивам успешна частна практика, всичко това си има цена и тя не е малка – плащам я с времето, което бих искал да отделям за моето семейство.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР