Като портрет на Анджела

Домът на Анджела Родел и нейното семейство на последния етаж в стара софийска сграда ни посреща с топлина, спокойствие и артистичност

Калина Константинова 25 January 2024

 

По отношение на обзавеждането Анджела предпочита спокойни линии и обеми, естествени материали – дърво, керамика, естествен камък, лен, памук, без излишна декоративност. Избрани са практични мебели с изчистена визия.

„За мен дизайнът не е крайна цел, а средство – продължава разказа си Надежда. – Не харесвам, когато нещата са фиксирани и звучат като императив. Дизайнът трябва да осигурява рамка, структура, система, която да насочва и движи бъдещото развитие и екпслоатация на дадено пространство. То трябва да диша, да може да се адаптира с времето, да се надгражда и променя с аксесоари, изкуство, дизайн обекти... да е гъвкаво, а не крайно фиксирано…“

Именно така е подходено и тук. Дизайнът на мебелите е контекстуален и действа като спойка на пространството, хомогенизира го. Формата им следва линиите и функционалността. Шкафовете в коридора например  „пълзят“ по стената, завиват по нея и продължават като кухненски шкафове; гардеробът в спалнята се превръща в ламперия с рафтове и чекмеджета; подсечените или заоблени ъгли, които се появяват на няколко места, са за по-хармонична циркулация около тях….

Един от най-интересните акценти в интериора са зоните с видими тухли. „Искахме да „разсъблечем“ стените от слоевете, които са натрупали с времето – тапети, ламперия, бои, но поради технически проблеми не успяхме да ги разкрием изцяло. Обособяването на няколко рамкирани тухлени зони беше  компромисно решение.“ Този жест своеобразно ги превръща в оригинални декоративни пана, които създават характер и осигуряват вълнуваща връзка с миналото на сградата.

В интериора намираме и много декоративни предмети и музикални инструменти, които обрисуват още по-прецизно характера и предпочитанията на собственичката и нейното семейство. Бродираната възглавница, плетеното одеяло, тарамбуките, книгите, картините говорят за  космополитност, но и за връзка с българските традиции.

„Като цяло в интериора искахме да постигнем усещане за безвремие. За мен това означава комфорт, уют, простор и светлина, истински материали, устойчивост, прагматичност с добър детайл, неподвластни на времето...“, обобщава Надежда.

Вижте крайния резултат в галерията ни.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР