Наталия Фенерска е председател на УС на сдружение „Първи юни“, което работи в областите „Подкрепа за деца, семейства и възрастни хора“, „Гражданско образование“ и „Дарителство и доброволчество“ вече 20 години.
Завършила е магистърска степен по специалност „Социални дейности“ и „Здравно-осигурителни системи“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, няколко години по-късно – магистратура по „Управление на човешки ресурси“ в УНСС и специалност „Учител по икономически дисциплини“ в Бургаски свободен университет, както и сертификационни програми по Управление на европейски проекти в Американския университет в България и Управленски умения в Българско училище за политика. Преди да основе сдружение „Първи юни“, за кратко е социален работник в Дом за деца с умствена изостаналост.

Началото

Още от самото си създаване Сдружението се вълнува от темите за детските и човешките права, мнението на младите хора и зачитането достойнството на различни групи от хора – деца и младежи със затруднения, деца в различен риск, възрастни хора с увреждания и др.

„Това, което ме мотивира да създам Сдружението – споделя Наталия Фенерска, – бе желанието да потърсим възможности за по-добър живот на децата в институции и децата и младежите с различни затруднения, живеещи в семейна среда в нашата община – Бяла Слатина. По-голяма част от децата и младежите бяха невидима част за общността ни и нямаха достъп до различни услуги, общуване, участие в живота на местно ниво.“

Основните проблеми пред децата със затруднения в самото начало на дейността на Сдружението  са условията, в които живеят, липсата на общуване с хора извън институциите, липсата на достъп до образование, а пред децата и младежите, живеещи в семейна среда – липсата на достъп до социални услуги в общността, социални услуги за ранна интервенция, приобщаващо образование, участие в живота на местната общност.

Голяма част от работата на Сдружението е била свързана с търсене на подкрепа и партньорство с училища и детски градини по темата за приобщаващо образование, с местната власт по отношение предоставянето на социални услуги за деца и младежи със затруднения, а впоследствие – за развитието на доброволчество и дарителство на местно ниво, с читалища – за работа с деца и семейства в риск. В годините са работили с почти всички образователни институции, читалища и социални услуги на местно ниво.

В центъра на проблема

Мнението на Наталия Фенерска е, че в последните 20 години в България се работи много по темата за детските права, и то във всяка една област – образование, здравеопазване, социална работа, но все още има нужда от усъвършенстване и развитие на тези области, най-вече на детското и младежко правосъдие, социалните услуги за деца и младежи, подкрепата за деца и младежи, напускащи резидентни услуги, домашното насилие. „Докато не се случи т.нар. децентрализация на практика, ще има още много какво да се създава и усъвършенства.“

Г-жа Фенерска споделя още: „Въпреки че гражданските организации съществуват от десетилетия и има създадени партньорства с местна и централна власт, съществува голяма нужда от поемане на ангажимент от страна на държавата спрямо гражданския сектор – от години се опитваме чрез Съвета за развитие на гражданското общество да се разработи грантова схема за финансиране на сектора, без резултат. Няма устойчиви решения.
Другото съществено нещо, за което си струва да се работи, е законодателна промяна относно всички области на обществения живот, която да дава възможност за по-ефективно изразходване на публични средства, тъй като много от съществуващите наредби, стандарти и закони се създават от хора, които не познават реалния живот. Това води до проблеми в образованието, здравеопазването, социалната сфера... Създават се стандарти и изисквания, неприложими към действителността.

Такъв е примерът със зрелостните изпити, на които с едни и същи критерии се оценяват деца от езикови гимназии и деца от професионални училища, при положение че имат различни интереси, възможности и цели за реализация. Създадените държавни образователни изисквания са еднакви за всички училища и всички ученици. Нямат релевантност, не са адекватни“.  

Съмишленици и добри практики

На въпроса с кои инициативи на Сдружението се гордее най-много, Наталия Фенерска отговаря:
„Поредица от обстоятелства доведоха до това да не сме пряк доставчик на социални услуги за деца и семейства, но продължаваме да подкрепяме децата в нашата и съседни общини чрез проекти, финансирани от Обществени дарителски фондове, които учредихме в общините Бяла Слатина, Козлодуй и Оряхово. Много се гордеем с нещо, което постигнахме в последните години – да мотивираме и привлечем съмишленици, които даряват ежемесечно финансови средства по т.нар. механизъм „дарителство по ведомост“. Изминахме немалък път, за да постигнем това – създадохме програма, която показа на практика на хората на местно ниво как може да променят средата с малки стъпки, с немного средства и с голямо желание, ентусиазъм и участието на стотици доброволци.

Същевременно започнахме с няколко събития и дарителски инициативи да набираме средства в Обществените фондове в общини от област Враца. За 8 години успяхме да финансираме 17 идеи в община Бяла Слатина със средства, изцяло дарени от местни граждани и фирми. Идеите са в областите образование, култура, детско развитие. В Обществен дарителски фонд „Участвам, дарявам, променям“ – Бяла Слатина, към настоящия момент ежемесечно по ведомост даряват 80 лица от 6 местни институции, като по-голяма част от тях са жени.“
За развитието на Обществените дарителски фондове Сдружението среща подкрепа от страна на местната администрация, като и трите фонда са учредени под егидата на кметовете на общините Бяла Слатина, Козлодуй и Оряхово (инж. Иво Цветков, Маринела Николова и Росен Добрев).

Партньорството с „Америка за България“ започва през 2010 г., когато от фондацията решават да подкрепят изпълнението на един проект на сдружението, насочен към правата на децата и правата на човека – „Гражданско участие за толерантност в Бяла Слатина“. „От тогава до сега Фондацията подкрепя наши идеи, свързани с развитието на региона – доброволчество, дарителство, младежко участие, генериране на гражданска енергия, превръщането на организацията ни в двигател за общностно развитие чрез обществените дарителски фондове. Подкрепата от Фондация „Америка за България“ се изразява не само във финансиране на наши проекти, но и в инвестиране в потенциала ни, и в развитие на умения за оценка на въздействието от нашата дейност, в намирането на съмишленици и партньори, в търсене на по-добра и устойчива среда за нас, бизнеса, образователни институции, млади предприемачи, медии и др. Разнообразните области на дейност на самата фондация дават възможност да познаваме и да работим с хора от различни браншове, което е много ценно.“

Вдъхновяващи истории, мечти и поглед в бъдещето

„Една от многото вдъхновяващи истории от нашата практика е тази на 24 деца и младежи, с които работихме за техния по-адекватен и подкрепящ преход от специализирана институция в резидентна услуга – разказва Наталия Фенерска. – Те живееха в Дом и голяма част от тях бяха настанени в тази институция още от тригодишна възраст. В продължение на една година (2014 г.) участваха в ателиета по изобразително и приложни изкуства и музикотерапия в Център за социално включване, намиращ се в сградата на Читалището в Бяла Слатина. По този начин започнаха да участват в различни изяви и събития, да общуват с хора от града, да създават приятелства и да се чувстват по-добре в новата среда и по-добре приети в местната общност.“

Наталия Фенерска мечтае повече хора да разбират, че средата, в която живеем, е такава, каквато ние избираме да бъде, такава, за каквато сме готови и искаме да работим.

Обича своята общност, Бяла Слатина и равнината, и реката до равнината – Дунав. „В която и посока да тръгне човек, го очаква безкраен простор и много въздух. В който и град в близост да се разходиш, ще срещнеш приятели и колеги, хора, които те карат да се чувстваш част от нещо, което има значение, такива, които се усмихват и искрено се радват на вдъхновението, с което ги заразяваш чрез това, което правиш. Това са нещата, заради които продължавам да работя. Обичам да правя подаръци, изненади и може да прозвучи нескромно, но често мисля, че Сдружението е моята възможност да имам работа, която е дар и подкрепа за хиляди хора“.